"Този том съдържа статии, писани от Мелани Клайн между 1946 г. и смъртта ѝ през 1960 г. Тук са включени и някои незавършени трудове, публикувани посмъртно през 1963 г. По-късните статии от том първи на нейните събрани съчинения, а именно Принос към психогенезата на маниакално-депресивните състояния (1935), Скърбене и неговата връзка с маниакално-депресивните състояния (1942) и Едиповият комплекс в светлината на ранните тревожности (1945) въвеждат понятието за депресивна позиция и бележат ново развитие в мисленето на Мелани Клайн.
Първата статия в настоящия том, Бележки върху някои шизоидни механизми (1946), въвежда едно по-нататъшно развитие, параноидно-шизоидната позиция. В ранната си работа с деца Мелани Клайн описва отношенията на детето с частични обекти - на първо място гърдата и пениса. Тя наблюдава и анализира персекуторни чувства и разцепване на силно идеализирани, от една страна, и преследващи обекти - от друга страна.
Тя също вижда и едно постоянно взаимодействие между проекция и интроекция. Но за нея това не са съвместни феномени: в Бележки върху някои шизоидни механизми тя гледа на тези различни характеристики като взаимоотнасящи се части на една повтаряща се констелация. През 1936 г., когато описва депресивната позиция, тя също заявява, че преди началото на тази позиция преобладаващите тревожности са с параноидна природа. Понякога прави и препратки към параноидна позиция. Като начало, тя използва термина позиция доста свободно, говорейки например за манийна позиция, когато описва манийните защити, или дори за обсесивна позиция по отношение на обсесивните защити. Статията от 1946 г. стабилно задава идеята за две позиции, два базисни режима на психична организация. В тази статия тя изследва в значителни детайли тревожностите и защитите в най-ранно детство - параноидно-шизоидната позиция. Тя я нарича параноидно-шизоидната позиция, тъй като преобладаващата тревожност е с персекуторен характер и водещият защитен механизъм е този на разцепването. Тя описва персекуторните тревожности и психичните механизми, известни на Фройд, но видени от нея като опериращи от най-ранно детство, и ги разглежда като система от тревожности и корелиращи защити. Също така тя въвежда един нов защитен механизъм - този на проективната идентификация. От гледна точка на Клайн - която е още по-експлицитно разширена от Сюзан Айзъкс в Природата и функцията на фантазията (1952) - терминът механизъм е по-абстрактно и генерализирано описание на несъзнаваната фантазия. Според Клайн несъзнавана фантазия е психичното съдържание на механизма.
Описанието на несъзнаваната фантазия или механизма на проективна идентификация е загатнато още в ранните творби на Клайн. В нейната статия за важността на формирането на символи Развитие на егото (1930) описва как психотичното малко момче в несъзнаваната си фантазия отцепва лошите части от селфа си, които то приравнява на своята урина, фекалии и пенис, и как след това ги проектира в тялото на майката, така че нейното тяло се възприема като пълно с лоши обекти. В тази статия Клайн описва това като един от най-ранните фундаментални механизми и несъзнавани фантазии. Бебето отцепва и проецира в своята майка непоносими части от селфа си. Тези части несъзнавано са фантазирани като придобили собственост върху тялото на майката и тя започва да бъде идентифицирана с тях. В определени ситуации добри части на селфа могат да бъдат проецирани по подобен начин, водейки до обедняване на егото, характерно за шизоидната личност. Предвид важността си, статията е изненадващо кратка. Описанието на проективната идентификация заема малко повече от два параграфа и въпреки всичко това е един от най-значимите трудове, писани от нея. Статията открива пътя за разбиране на шизофренията и шизоидните пациенти, които дотогава са считани за недостижими чрез психоаналитичния метод. Тази публикация дава тласък на психоанализата на психотични пациенти и скоро е последвана от значими разработки от други аналитици, които използват нейните прозрения в своята клинична работа.
Статията за шизоидните механизми прави възможно завършването на една нова метапсихологическа теория. Клайн постулира, че от самото начало детето притежава его, което е способно да преживява тревожност, да формира взаимоотношения и да използва защитни механизми. Ранното его не само е неинтегрирано, но е подложено и на разцепване и поради високата тревожност е допълнително фрагментирано. Затова и ранният свят на детето е свят на частични обекти. Поради механизмите на разцепване и проекции тези обекти биват силно идеализирани или изключително преследващи. Чувствата на преследване, механизмите на разцепване, проективна идентификация, интензивна тревожност и фрагментация характеризират параноидно-шизоидната позиция, която е точка на фиксация за шизофренните разстройства. Упорството на някои от тези характеристики у деца, които само отчасти са достигнали и преработили депресивната позиция, е фон на параноидните, нарцистичните и шизоидните личности дори и когато те не са открито психотични.
Когато детето започва да интегрира своя обект и да го възприема като цялостна личност, настъпва фундаментална промяна в интеграцията на егото, природата на обектните отношения и природата на тревожността. Бебето и детето стават способни на чувства на вина и загриженост за обекта. Клайн първо описва това в две основни статии върху депресивната позиция (1935, 1940). В две статии, написани след тази от 1946 г., Върху теорията за тревожността и вината (1948) и Някои теоретични заключения относно емоционалния живот на бебето (1952), тя изследва в детайли последствията от промените, които се случват при придвижването от параноидно-шизоидната позиция към депресивната позиция, и флуктуациите, на които е подложен този процес, когато депресивната болка отново и отново води до известен регрес към параноидни и шизоидни защити. Един от съвременниците на госпожа Клайн съобщава, че когато я попитали какво счита за най-важното си откритие, тя отговаря, че това е откритието ѝ на параноидните защити срещу вината.
Всички други статии в този том попадат в рамката на новото ѝ понятие за позиции и мисля, че показват как то разширява и задълбочава възгледите ѝ. Част от тях са посветени на техниката. Други, като Произходът на преноса (1952), подхождат към по-общи психоаналитични теми; трети са в сферата на приложната психоанализа. Двете незавършени статии, върху които тя работи точно преди смъртта си, Някои разсъждения върху Орестия и За чувството на самота, са рефлексии, насочени към по-общи теми."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
