Настоящата книга събира всички съхранени стихове на
Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси.
"Той самият беше въплъщение на поезията."
Тончо Жечев
"Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие."
Любен Петков
"Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията."
Михаил Неделчев
"Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин Павлов..."
Коста Костов
Иван Пейчев (1916 - 1976) е сред най-уникалните ни и самобитни поети. Критиците механично го причисляват към литературата от 40
-те и 50
-те години на XX век редом с
Валери Петров,
Далчев и
Александър Геров. Ярката му индивидуалност и пълната неприспособимост в света обаче го сродяват с поколението творци от 20
-те и 30
-те. Цяла плеяда интелектуалци от 80
-те пък го издигат за свой кумир и разпалват мита за непознатата му бохемската поезия. Духовната му вглъбеност и съдбовното изживяване на поетичния акт предопределят неувяхващата модерност на стиховете му и днес. А фактът, че по-голямата част от творбите му са публикувани десетилетия след смъртта му, пораждат легендата, че поезията му наистина е безсмъртна.