Краят на една история Когато една история свърши, не желая за нея да говоря. Не желая да търся вина, нито да се моля или споря. Затварям я в бутилка, отивам на скалата и я хвърлям в морето. Вълните споменът изтриват, разтоварват мъка от сърцето. Морето бушува, тя ще пътува, пристан някъде ще си намери. Не ме интересува, ако ще да спре и при червените кхмери. Не ни е писано да сме двама, да отплува и да си отива. Жалко, какво да се прави, беше толкова дивна и красива. Владимир Гюров ... |
|
|
Има моменти от човешкия живот, които наричаме кръстопътни, защото в миг на прозрение или по ирония на съдбата забравяме самоувереността си на успешни хора и ни обзема внезапно усещането за изгубеност. И тогава съзнаваме, че "ние сме се подвели / егоистично да ловим моменти на тясно, а хоризонтът далечен не стига / в на мнозина мечтания свят", за да изберем нов път и посока. В подобни критични житейски ситуации се нуждаем от находчивостта на онзи приказен герой, който успява да превърне великана човекоядец в мишка. Или от мисълта на философа, която да ни преведе през противоречивия свят. Или от дарбата на ... |
|
|
"Половин луна в коктейлната ми чаша се светулка, залепват устните по тънкото стъкло, убодени от захарни кристал чета, отпивам глътка тиха светлина, а нещо като кубче лед задрънква, веднага след упойката на мисълта, почти не чувствам болка." Галина Кацарова ... |
|
|
"Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане. Осъзнаване е портрет на великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: "когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака". Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която ... |
|
|
"Пламен Петров най-често описва себе си като Професионален Аматьор. Защото в България никой не си работи по специалността - а той е българин. Също и защото Титаник е бил построен от професионалисти, а Ноевият ковчег - от аматьори... Професионалният му път е лъкатушещ, но нито километър от него не е построен със средства от европроекти. А със собствени пот и други телесни течности... Както се вижда - обича да се прави на интересен. Понякога даже му се получава... Видно е също, че обича котки. Толкова много - че няма нито една котка. Жал му е да ги мъчи със себе си... Към жените не проявява чак такава доброта. ... |
|
|
"Мислех си, че не мога да пиша, но имах толкова много да кажа. Мислех си, че няма да се справя, но преодолях себе си. Тази книга е емоцията, превърната в слово, и мълчанието, получило глас в самотата, криеща неподозирани светове. Стиховете са начин да изживееш неизживяното, да превърнеш един поглед в история, защото Земята все ще се върти..." Евгения Чаушева Евгения Чаушева е родена в София, но една част от детството ѝ преминава в Африка. Завършила е УНСС и СУ Св. Климент Охридски, доктор по педагогика. През 2022 г. печели първа награда в Националния конкурс за поезия Горчиво вино, а през 2023 г. става ... |
|
|
Тук са публикувани всичките 20 стихотворения, които Христо Ботев е написал през живота си. Въпреки броят им, те са от изключителна важност за българската литература и националната идентичност. ... |
|
|
Птича тишина обединява фрагменти и миниатюри, в които поезията се преплита с прозата, опитвайки се да ни напомни за незримата свързаност на нашия вътрешен мир с този на природата: светът на птиците, повторяемостта и уникалността на сезоните, слънчевият лъч и бурята, студеният есенен вятър и лятната голота и тяхното отражение върху човешката чувствителност. Ранимостта на човешката душа долавя вибрациите на природата и двете се сливат в един безкраен кръговрат на раждане и смърт, на видимо и невидимо, на време и безвремие. Елена Стойчева използва света на птиците като градежен елемент на своя духовен живот, чийто ... |
|
|
"Етимология на отсъствията не е книга с отговори. Не е книга с въпроси. Поезията през XXI век няма за своя мисия нито да пита, нито да отговаря. Тя не е и мечтание, нито проплакване, не е "зов за споделеност". Днес поетът предупреждава. Смисленият поет. Това е книга, както твърди нейната авторка, "в която всяка липса е начало, всяка пауза - завръщане, всяко мълчание - любов". В която - добавям аз - липсите не идват изведнъж, завръщането не е търсене на приют, а взиране в криволиците на извървяното, а любовта... онова, чрез което продължаваш, ако се е превърнала в наръч сухи маслинови клонки... ... |
|
|
"Една изящно изградена поетична мозайка! Рядко може да се намери в нашия многодумен свят автор, който така пестеливо, и в същото време толкова щедро да разказва истории и да докосва най-съкровените кътчета в душата на читателя! Кирил Желязков го прави с всеки свой стих. С всяко хайку той пръска приглушена светлина, тиха носталгичност, мека топлина. На автора и на редактора - честито първо издание на прекрасната хайку сбирка Ято спомени - историята на една красива любов..." Габриела Цанева Кирил Желязков е роден в Симеоновград през 1948 година. Завършва политехническата гимназия в Харманли. Дипломира се като ... |
|
|
"Тази стихосбирка има дълга история. Врабче върху антената трябваше да бъде втората ми поетична книга. Стиховете, включени между кориците ѝ следват без прекъсване онези, които изградиха първата - Догонвам бягащия ден. Някои от тях са непосредствен отзвук на усещанията, родени след публикацията и премиерата ѝ - осъзнатата отговорност на публичността; други следват горещите политически събития от края на XX век у нас и в Европа - в тях отеква викът на изненада, ужас, отчаяние и безнадеждност; и резонансът - от съпричастност, устойчивост и тиха решимост - битката за утрешния, по-добър ден на човечеството да ... |
|
|
Гледна точка Ще ме откриеш легнала върху гърба на паднало божество - скали, които издишат последния дъх на юни. Лъчи издърпват сянката ми и я разливат в кръстовидни улеи. От камъните край мен отлитат пеперуди, родени от мараня и прах от туристически обувки. В шепата ми блещукат като последни капки дъжд неизлети куршуми - липсващите звезди от картата към тази древна обсерватория на страховете - моето сърце. Марина Арнаудова "Един нов глас се появява в младата българска поезия. Засега, може би, не съвсем укрепнал, не докрай избистрен и наясно със собствените си възможности, но несъмнено талантлив. Това, с което ... |
