"Нашият обект на изследване е филмът на Бернардо Бертолучи Открадната красота, потопен в поетическата багра на режисьора, преди да бъде заченат като идея. "А бе има нещо в тоя филм, ама авторът не се е постарал да го доизясни, да го доизкаже!" Ако пък случайно някой критик усети магията на филма и опита да я анализира, то и анализът му ще заприлича на кошче за боклук, в сравнение с оригинала. Една магия може да бъде разшифрована само с помощта на друга магия... Преди малко повече от година и бидейки преди това от странния тип хора, аз реших да се впусна в разчитането на поетичните знаци във филма на ... |
|
|
Магия Издигна се омайно красива, над индиговите води заблестя. Без глас зашептя ми магично тайни приказки за любовта. Прашец златен тихо разпръсна по вълните смълчани в нощта. Оживя на брега фея вълшебна с прелестни прозирни крила. Чародейно в миг ги разгърна, нежно ефирни, сякаш мъгла, и понесе се по пътеката чудна в теменужената мека тъма. Евгения Михалска "За тази стихосбирка събрах шепа морски раковини, които да разпръсна тук-таме, за да ни заредят с лятно настроение. Има нещо романтично в това да живееш на остров, откъснат си от света, но и не съвсем. Привилегията да срещаш морето през всеки сезон е ... |
|
|
Морски сънища в кутии за пици. Лодка в сенките е flipbook. Съставена е от 64 рисунки с графитен молив във формат 6 x 7 cm, върху бананова хартия, направени от автора през 2004 година по време на полет от Мадрид до София. Поводът за рисунките е подготовката за изработване на конкретна поръчка за оформление на учебници по английски език на издателство Richmond / Grupo Santillana Испания. Фабулата е екстракт от сториборд за триминутно рисувано филмче и представлява криптиран опит за импровизирано проследяване на проявите на талант, страх, радост и амбиции, както и имплозиите на любов и желания между хартиени артефакти и ... |
|
|
"Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към ръба на света, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно." Мирела Иванова "Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места - знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия ... |
|
|
Моят котарак Моят котарак е грациозен, мърка и ме бута с глава, за да ме измести и да лочи от паницата с моята чорба. Ще ми избие зъбите, като се натиска любвеобилно, но всичко е защото иска да се нахрани стабилно. Показва си грациозността, когато усети, че ще се яде. През другото време пет пари не дава, тогава му пада перде. Моят котарак мърка пред пакетчето с купешка храна. Това е пример, че изкуство не се ражда от любовта. Владимир Гюров ... |
|
|
Безтебгловност не е просто стихосбирка - това е пътуване към себе си. През спомени, детство и любов, през тъгата, която лекува, и думите, които остават. Всяко стихотворение е тих разговор с миналото - онова дете в теб, което още вярва, обича и мечтае. Тази книга прегръща. Понякога боли, понякога лекува. Но винаги докосва."Колко е хубаво, че вече има машина на времето и мога да се връщам назад, когато си поискам! Днес имам рожден ден и ставам на 11г. Баба каза да си пожелая нещо. Зная, че няма да я има, когато навършвам 12г."Не искам да пораствам" - и духнах свещичките..." Из книгата ... |
|
|
Александър Александров Бурмов е български писател, поет и фантаст. През мъртвите етажи на познанието съдържа поемите Водевил моноспектакъл в стихове (1972 - 1974), Капричио в портокалово–синьо (1976 - 1978) и Телевизия по кабел (1980 - недовършена)."Гневен и сантиментален, предметен и абстрактен, стихът на Александър Бурмов обърква и завладява без да съзнаваш достатъчно как става това. Ту усложнена и многословна, ту простичка и ясна - това е поезия паракселс. Поезия, която трябва да четеш многократно и можеш да я преоткриваш непрекъснато..." Недялко Йорданов ... |
|
|
Поезията на Вселената в очите ти започва там, където науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в дома на съпреживяната болка; в лабораториите на колективното неосъзнато. До второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане. Сега опитай да отречеш физическата реалност ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Светът в тази книга е търкулнат като житената питка от приказката и човек тича след нея - не само за да утоли глада си, но и за да види нещо повече, да бъде не само тук, да постигне целите и да удовлетвори копнежите си. По този начин светът се одухотворява, разширява се хоризонтът и в окото на белия лист трепва поезията. Цветята растат от моето нетърпение. Това е поезия на опита; на познанието за всички житейски сезони, на насладата от всички чувства; на смирената радост, на привързаността към самия живот." Мария Донева "Поетическият сборник Сенки на ... |
|
|
Съставител: Ирен Иванчева. ... Избрана поезия, драма, преводи, анкети и за него."Това издание представя не само поета Мерджански, но и Мерджански като театрал - тук е поместена изцяло пиесата, написана в съавторство с режисьора Иван Добчев, и играна с изключителен успех в театър Сфумато - Тирезий слепият през 1997 г., както и изцяло преработена неговата първа пиеса Кой уби Питагор?, публикувана през 1988 г. в Театрална Библиотека на Центъра за художествена самодейност. Преводачът Кирил Мерджански е представен в раздел Преводи. Изданието също представя раздел За него с критически прочити и отзиви за творчеството му. ... |
|
|
"Георги Тенев не се бои да превърне в основна тема на поезията си актуалната съвременност. Още повече, че и най-новите ни безпокойства в крайна сметка се оказват рефлекс на постоянната, непроменлива човешка същност - както се казва в самата книга, старото е добре забравено ново. Героят на тази поезия е днешният човек, изправен пред собственото си (видео) отражение насред един бърз, летлив свят. Твърде бърз, защото от появата си преди няколко години до събирането си в книга стиховете във Видеоподозрение сякаш се превърнаха от предчувствие за едно все още абстрактно бъдеще в реакция на реалността. Ани Бурова " ... |
|
|
"Написах тази книга с уважение към любовта и с уважение към вас, читателите на поезия. Не съм модерен автор, мисля така, защото пиша, както пишех преди 20, и преди 50 години. Така и обичам. И не качвам стихове във Фейсбук, не съм фен на социалните мрежи. Виждам, чувам и общувам с познатите си лице в лице. Така и обичам. Харесвам мъжкото ръкостискане при среща и още целувам ръка на дамите, с искрено уважение. Така и обичам. Живея с тръпката на днешния ден, колкото и неизмеримо бурен, съкрушителен в неизвестността си, побъркан от алчността на нови войни, на нови страхове. Така и обичам. Вярвам, че поезията все още е ... |
