Тиха аз, гласна обич е изповед - пътуване по нишките на душата, където всяко чувство намира своя глас. Всяка дума е преживяна, всяко стихотворение - дъх, роден от сърцето, който трепти между спомена и мечтата. Стиховете тук са неизричан шепот - нежни, откровени, раними. В тях се преплитат светлина и сянка, любов и тъга, минало и вечност. Всяка строфа е пулс, всеки стих - докосване. Между редовете ще откриете крехкост и сила, болка и утеха, смисъл и покой. Ще усетите аромата на спомена, топлината на близостта и светлината на надеждата, която се ражда дори от най-тихата болка. Тази книга е за онова, което не се казва, а се ... |
|
|
В Цвете мое са събрани 200 стихотворения от Къци Вапцаров, писани в продължение на четири десетилетия – от студентските му години през 1985 г. до най-новите му творби от 2025 г. Макар поезията да присъства в живота му отдавна, издателство Потайниче публикува за първи път негов стихосбирка. Изданието включва и няколко превода от руски и английски език. В тези стихове авторът се вълнува от теми като Бог, надеждата, любовта, копнежа и красотата – както на природата, така и на човешката душа. Някои творби са интимни и съзерцателни, други – закачливи, иронични или изпълнени с чувство за хумор. Разнообразието им носи духа ... |
|
|
33 денонощия далеч не е само поетична книга. Тя е философия на живеенето и представлява калейдоскоп от класическа поезия, свободен стих и бял стих, крилати фрази, епиграфи, импресии, миниатюри, философски съждения и великолепни илюстрации – все пътища към човека отсреща. 33 знакови, Христови пътя, по които Симеон Аспарухов ще ви поведе, за да ви разкаже за човешкия живот, моралните устои, асоциализацията, ценностите, страхът от любовта, смъртта и живота."Не ми трябваха 33 денонощия, за да обикна света, приютен в ръкописа на Симеон Илиев Аспарухов, озаглавен точно така – 33 денонощия. Не защото книгата е "лека& ... |
|
|
"За първи път съм тук. Барът явно е квартален. Поръчах плахо на невярващ поглед зад тезгяха. Той тихо промълви:"Имате ли пари? Напитки имам, но доверието е нула. Промени се клиентелата. И хората. Малко останаха добри."Кимнах... Наля ми мълчаливо и мълчаливо си говорехме. От двете страни на барикадата. Побелели, всеки в окопа.""Има милиарди звезди, но не всички светят. Има милиарди жени, но не всички топлят. Има милиарди очи, но не просълзяват Има милиарди устни, но има само едни, които те целуват. И това е любов." Георги Якимов ... |
|
|
В стихосбирката на Антония Атанасова „Място за всички“ светът е едновременно нежен и жесток: детството не е защитено пространство, децата растат близо до болката, животните помнят жестокостта на хората и понасят вината им, телата боледуват, но по тях все още личат белезите на любовта и загубата. Книга за уязвимостта като съдба и за състраданието. Ето какво казва за стихосбирката Владимир Левчев: „Поетът трябва да запази детето в себе си – постоянно да се изумява от чудото на живота. И да умее да го предава със свежи и точни думи. Поезията на Антония Атанасова е точно такава – с яснота и непосредственост тя умее да ... |
|
|
"Поетичният глас на рано напусналия ни Алексей Видински заслужава незабрава. Посмъртно издадената му книга „Живот като строшено огледало" буквално разпада и събира света, отразен в човешкото съзнание. В стиховете му животът е фрагментиран образ - отражение, което не предлага цялост, а множество парчета от цялото, носещи своята истина, болка и светлина. Той говори с чисто човешкото си усещане за крехкостта на идентичността, за неуловимостта на времето, за съкровищницата на паметта и тежестта на самотата. Стиховете му не търсят утеха, а честност - понякога болезнена, понякога спасителна. Алексей Видински разказва ... |
|
|
Книгата съдържа стихове от Васил Сгурев. Потъвам в нейната омая Дойде отнякъде - от Небесата, и е в мен, в сърцето и душата! Потъвам в нейната омая! Обичам я! Какво да кажа повече - не зная! Васил Сгурев ... |
|
|
"Най-после, след толкова мистични поеми в други издания на поредицата „Мнемозина“, Иван Гранитски се срещна с мистериите на древността: на Залмоксис, Аполон, Хермес, Дионис, Орфей, Митра, Изида и Озирис. Той влезе в техния свят с почитание към сакралната им същност и психологическа роля: те обещавали безсмъртие или поне правели идеята за Края по-поносима. Всеки химн към божество започва с призоваване – да се яви пред почитателите си. Следват изложение на мита и молитвите, отправени към бога и завършват с благодарности за вероятната му помощ. Гранитски спазва обичайната химнична структура и това създава единство на ... |
|
|
Женска кръчма Над света са надвиснали дни – гъсти вежди, иде зима. Бавно в кръчмата лятото гасне, с чанти, пълни с болка, картофи и прежда, влизат жените и сядат по своите маси. С навити ръкави на роклите сипват ракия. Дълго мълчат или се карат на времето, а в душите си режат, изплитат и шият дрехи, истории и понякога себе си. Кръчмата е без врата, но с олтари по ъглите – мирише на родилна зала и пръст от гробище. Жените събират от пода живота разхвърлян и го натъпкват обратно в кожата му. Някое дете се втурва, наранено от бързане, една от тях става, без да пита чие е – натопява кърпа в ракия и го превързва. ... |
|
|
Многоезично издание на български, английски и френски езици. ... Живи форми. 64 състояния на присъствие / 64 states of presence / 64 états de présence."Трудно ми е да намеря най-верните думи за тази изрядно композирана книга. Посланията в нея са толкова фини, че се страхувам по невнимание да не обърна посоките им. Те са толкова изстрадани, че е възможно при по-фриволен досег да потече непредвидена кръв от вените им. Толкова загадъчни - почти като изчезващ кораб под примигнали клепачи. И толкова дълбоки на моменти - сякаш цялото ти небе се оглежда в примамливата шир на бургаското море. Дори се чудя дали ... |
|
|
Обичам те Обичам да прегръщам твоята Бяла, топла и нежна снага. Искам ти да си моята Чаровна и хубава млада жена. Ако можеш, ела и ме обичай! Моля те, направи го точно сега! Твоята обич на друг не обричай, Единствена моя любов и мечта. Повикай ме, ще дойда завчас, Ако усетиш нужда от мен. Където си, там съм и аз. Пред твоята скъпа любов Аз се чувствам окрилен, Когато усетя твоя зов... Владимир Гюров ... |
|
|
"Разстояние" съществува, за да напомни за най-дългия път, който човек изминава - едва 46 см между главата и сърцето, и за невидимата червена нишка, която свързва хората отвъд думите, времето и дистанцията. Бягство Не тръгна след мен, когато ме накара да побегна. И не спря да ме изчакаш, когато се опитах да те стигна. Не любов - отрова е Не се влюбвай в мен! И змията е красива, но отровата ѝ бързо убива. Докато усетиш - сърцето - отровено е вече в плен. Не го давай така смело и без това ще е поредното такова в изгубени вещи. А аз няма да му позволя да бие редом с моето. Нито ще му отдам внима(ние). ... |
