"Пауза Дорн. Тих ангел прелетя." А. П. Чехов, Чайка, I действие "Тишината не е нещо, фигуриращо абстрактно в ума. Тя е налична в ритъма на дишането; това е начин на дишане, който тук може да бъде наречен дишане на смисъл или пълнота на момента - тази дефиниция е подходяща също (въпреки превръщането и в тъпо клише). Пълнотата е проглеждане на човека за вътрешния смисъл. Когато е цял, а не невротично разкъсан в себе си, когато не е раздвоен, разтроен и размножен, а е събран ведно, в един дълбок и собствен екзистенциален център, който е извор на пълнота, предел и блаженство. Но какво е общото между всичко ... |
|
|
"През 1983 г. Тенеси Уилямс напуска живота при нелепи обстоятелства в хотел в Ню Йорк. Но преди това подарява на света около 40 пиеси, сценарии и проза. Както става при големите автори - той сякаш пише все една и съща пиеса. И всичко, създадено на портативната му пишеща машина Оливети, носи обаянието на жизнената му философия. Съчувствие към трудно приспособимите към прагматичното битие романтици. Неговите Бланш от Трамвай Желание, Лора от Стъклената менажерия, Хана от Нощта на игуаната сякаш непрекъснато прераждат във всеки следващ женски персонаж. С фина ирония, но и с голяма нежност, той умело изследва кошмара ... |
|
|
Режисьорите в Европейския театър изследва развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. В книгата са анализирани историческите условия и естетическите причини за неговото формиране, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейска култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, режисьорски имена и емблематичните им спектакли и постановъчни концепции. Камелия Николова, д.изк.н., е професор по история на европейския театър в НАТФИЗ, професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към ... |
|
|
Тази пиеса представя по сатиричен начин едно общество, попаднало в извънредна ситуация. Великденските празници са тясно свързани с политиката и с надеждата, че ще настъпи възкресение за хората в карантина. Авторът разказва за съществуващите безброй измислени наредби, разглежда по поетично-сюрреален начин героите си и разследва как пандемията променя обществото. Разбира се, той посочва основно човешките слабости и изпълва текста си с много черен хумор за извършвания контрол и изолацията, за действащите принципи, както и за отношението към отговорността. ... |
|
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
|
Развитието на българското сценично танцово изкуство и неговите високи постижения, доказани с проведените прегледи на ансамблите за народни песни и танци, до голяма степен са свързани и със задълбочените проучвания в областта на изворния фолклорен танц, извършвани у нас. Учебникът е предназначен за учениците от Хореографското училище, за да се запознаят те с танци от посочените части на Северна България - от р. Тимок до р. Янтра. ... |
|
|
Тази книга е документално-емоционална биография на една изключителна българска актриса разказана от журналиста Георги Тошев и драматурга Яна Борисова с помощта на семейството, колеги и приятели на Цветана Манева, сред които: Явор Милушев, Галин Стоев, Любен Гройс, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Стефан Вълдобрев, проф. Атанаса Атанасов, Снежина Петрова, Възкресия Вихърова и много други. Една лична история през погледа на хората около Цветана Манева, през написани и ненаписани писма, през споделени и несподелени тайни, през общи преживявания, представления, филми, сцени и снимачни площадки. Поредица ... |
|
|
Пиеси ... Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси, сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди. След новелата му "Мъртъвците", романа "Сто дни" и сборниците с пиеси "Сексуалните неврози на нашите родители" и "Амигдала", "Четири картини на любовта" е петата книга на Лукас Берфус, която излиза на български език. За него критиката пише: Никой друг съвременен драматург не е в състояние да представи така ... |
|
|
Плешивата певица, Носорог, Столовете, Урокът и Кралят умира, събрани в настоящото издание, са най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йожен Йонеско. Първото издание на сборника в България, в превод на Бояна Петрова, датира от 1999 година. Плешивата певица е дебютната пиеса или "антипиеса" на автора, оживяла на сцената за пръв път през 1950 г. в парижкия театър Ноктамбюл и спрягана като образцов пример за театрален абсурд. Пренебрегвайки изискванията за логика в действието, психологията и езика на героите, Йонеско разчупва всички норми на класическия театър и превръща експерименталното провокативно безсмислие в ... |
|
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Упражнения, мисли, терминология (за работа в I курс) ... Вероятно всяко време има не само своите дрехи, но и своите сентенции. След дългия период, в който всички се кълняха в правдата, която трябва да показват на сцената, настъпи времето, когато същите хора до отчаяние се опитват да се дистанцират от истинността, която във всички случаи е отражение на собственото АЗ в сложните обстоятелства на реалността. Така, без дори да знаят, те самите се отказват от себе си. Не всеки разбира какво знае, а и да разбира, в никакъв случай не е сигурно, че може да го изрази на сцената. На една репетиция Станиславски извиква на един от ... |
