"През 1983 г. Тенеси Уилямс напуска живота при нелепи обстоятелства в хотел в Ню Йорк. Но преди това подарява на света около 40 пиеси, сценарии и проза. Както става при големите автори - той сякаш пише все една и съща пиеса. И всичко, създадено на портативната му пишеща машина Оливети, носи обаянието на жизнената му философия. Съчувствие към трудно приспособимите към прагматичното битие романтици. Неговите Бланш от Трамвай Желание, Лора от Стъклената менажерия, Хана от Нощта на игуаната сякаш непрекъснато прераждат във всеки следващ женски персонаж. С фина ирония, но и с голяма нежност, той умело изследва кошмара ... |
|
|
Режисьорите в Европейския театър изследва развитието на режисьора от появата му през 70-те години на XIX в. до днес. В книгата са анализирани историческите условия и естетическите причини за неговото формиране, след което хронологично са проследени проявите и трансформациите му в основните периоди на модерната европейска култура. Всеки период е представен чрез определящите го театрални идеи, режисьорски имена и емблематичните им спектакли и постановъчни концепции. Камелия Николова, д.изк.н., е професор по история на европейския театър в НАТФИЗ, професор по театрознание в Института за изследване на изкуствата към ... |
|
|
Тази пиеса представя по сатиричен начин едно общество, попаднало в извънредна ситуация. Великденските празници са тясно свързани с политиката и с надеждата, че ще настъпи възкресение за хората в карантина. Авторът разказва за съществуващите безброй измислени наредби, разглежда по поетично-сюрреален начин героите си и разследва как пандемията променя обществото. Разбира се, той посочва основно човешките слабости и изпълва текста си с много черен хумор за извършвания контрол и изолацията, за действащите принципи, както и за отношението към отговорността. ... |
|
|
Ветрилото на лейди Уиндърмиър, Жена без значение, Идеалният съпруг и Колко е важно да бъдеш сериозен са пиеси, в които умението на драматурга да заплита интриги с винаги неочакван край, тънкото му чувство за хумор, неподражаемият му усет към парадокса, успоредно с критичното му отношение към фалша на едно общество с високи претенции без покритие достигат своя неоспорим апогей. Това са комедии, които предизвикат не хомеричния смях на човека от улицата, а одобрителната усмивка на естета и ценителя. В които сатирата понякога отстъпва мястото си на лиричната добронамереност и на утвърждаването на човешките морални ценности. & ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Водещият въпрос на изследването на Гърдев е: Какво представлява и как функционира властта на театралния режисьор? И този въпрос бива решаван със средствата на философията и на социалните науки. Но Гърдев прави и повече от това. Той често преобръща призмата на анализа и през привилегирования си опит на театрален режисьор проблематизира и критикува редица философски и социални теории. Той открито се позовава на този свой опит, но го използва донякъде и потайно, защото не го артикулира детайлно - за да избегне авто-етнологизиране и/или мемоарност. Но този личен опит ... |
|
|
Книгата представлява учебник, който е вторият от поредицата “Български народни танци”. Шопските народни танци са разгледани подробно, с вникване в техния строеж, богатство на външни форми, динамично и метроритмично разнообразие. Етномузикалната характеристика на областта и народното облекло, както и разграничаването и на райони според стилните белези на танците, ще дадат възможност за сравнения и изводи... Учебникът е предназначен основно за учениците от специалността “Български танци” в Националното училище за танцово изкуство, Средното музикално училище в Котел, Националното музикално училище в Широка лъка и Музикалното ... |
|
|
Продължение на Когато времето беше безсмъртно. ... Френска сюита, тоналност ми минор. Смъртта на времето или 300 грама минало е сборник с автобиографични фрагменти от актрисата Роза Николова и картини от художничката Диляна Николова."Книгата Смъртта на времето е един поетичен опус. Езикът също е музикален. Четейки книгата, читателят остава с чувството, че чува музиката - като тази, звучаща в творчеството на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Смъртта на времето е смесица от сън, спомен, мечта, които така или иначе живеят на едно място - приказното небе, където отиват след смъртта си поетите и мечтателите. Ако трябва да ... |
|
|
Книгата съдържа пиесите Стъклената менажерия, Трамвай Желание и Френският квартал. ... "Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло... Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта... невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. Не ме пускай! Дори старците понякога казват Не ме пускай!. Сякаш можеш да ги спреш! ... |
|
|
Драматическото творчество на Константин Илиев, възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век. В том 3 на поредицата "Пиеси" ще откриете: Червено вино за сбогом Куцулан или Вълча Богородица ... |
|
|
"Пиесите на Таня Шахова са осмислени и овладени като структура творби, с изчистен диалог и дълбочина на персонажите. Автор с ярка индивидуалност, който изгражда с думи плътно театрално пространство. Много индивидуално, много различно, чувствително и иронично, пространство, пълно с въпроси и изненада." Юрий Дачев "Преди време в разговор за сайта ни въпреки.com с Таня Шахова и съпруга ѝ композитора Асен Аврамов тя сподели, че обича да пише пиеси по документален материал, защото я вълнуват личностите. Тя е великолепна актриса, но загърби тази изява, защото смята, че режисьорите искат да правят своя ... |
|
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
