Нарастващите разнообразие, надеждност и използване на дигиталните технологии променят начина, по който университетските преподаватели преподават, студентите учат, променят се и начините, по които те се свързват един с друг. Много традиционни университети по света днес предоставят образователни програми в дистанционна форма на обучение. Чрез Интернет образователните институции разпространяват електронни курсове и учебни материали по света, а Web 2.0 технологиите, като wiki, блогове и социални мрежи, позволяват на студентите да си взаимодействат и сътрудничат в обучението, да генерират и споделят идеи и съдържание.
Дистанционното обучение е една от най-дискутираните форми на обучение особено през последните няколко години, което доказва нейната актуалност. В България дистанционната форма на обучение е регламентирана в държавната нормативна уредба - Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение във висшите училища (в сила от 1 септември 2021 г.) и критериите за оценяване на дистанционна форма на обучение на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Интерес към дистанционното обучение и осигуряване на неговото качество проявяват водещи български учени, като Р. Пейчева-Форсайт, А. Смрикаров, Г. Тотков, А. Захариев, Бл. Йовкова, Л. Алексиева и др. Теоретичните основи на настоящото изследване са изградени върху техни разработки и идеи, които са публикувани в научната литература. Цитираните автори изясняват подробно същността, особеностите и качеството на дистанционното обучение.
Актуалността на проблема се обуславя от следните основания:- нарастващата конкуренция между университетите (както в България, така и в чужбина), предлагащи програми в дистанционна форма, води до необходимостта от изграждане на модел за дистанционно обучение, който, от една страна, да отговаря на държавните изисквания и критерии, а от друга, да предлага образование, което да удовлетворява нуждите на съвременните обучавани в дигиталната ера;
- вече е в сила новата Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища, която налага нови държавни изисквания. Именно тези нови държавни изисквания в Наредбата и критериите на НАОА обуславят създаването на модел, който да регламентира условията за организиране и провеждане на качествено обучение от разстояние;
- смяна на образователните парадигми в световен мащаб - от обучение, центрирано върху преподавателя, към обучение, центрирано върху обучавания, неговите интереси, таланти, потребности, предишен опит и други, което предполага наличието на подходящи теоретични основи при дизайна и създаването на електронните курсове за дистанционно обучение. Все повече нараства ролята на обучението от разстояние за формиране на съвременния човек, който е способен да поема отговорност за собственото си обучение и да създава субективно нова информация и знания, като споделя опит и знания за постигане на удовлетвореност от професионалното си развитие и реализация;
- Великотърновският университет е традиционен университет с предимно хуманитарен профил, който обаче има опит в дистанционното обучение (от 2002 г.). Въвеждането на модел за дистанционно обучение на базата на добри практики на световно и национално ниво ще създаде условия за затвърждаването на позициите му като модерен университет, който умело съчетава традиции със съвременност.
Цел на изследването: да се проучи теоретически и да се предложи модел за дистанционно обучение, който да осигури качество на подготовка на обучаемите в дистанционна форма във ВТУ (съгласно новите държавни изисквания и стандарти, наложени от Наредбата за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища в (сила от 01.09.2021 г.), и критериите за качество на НАОА от 2017 г.).
Теоретичното значение на изследването е в изясняване на същността на дистанционното обучение в съвременното висше училище, търсенето на пътища за осигуряване на неговото качество, както и разработването на теоретичен модел за дистанционно обучение, разкриващ основните предимства на обучението от разстояние. Практически значими са: предложеният модел за електронен курс за дистанционно обучение и изводите, които могат да подпомогнат съвместните дейности на преподаватели и студенти във висшето училище.
Монографията може да е полезна за университетските преподаватели, както и за всички, които проявяват интерес към проблемите на дистанционното обучение на студенти във висшите училища.
