Затъпяване: скритата цел на държавното образование

"Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат. ... Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.
След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата."
От автора

След тридесет години преподаване в държавните училища на град Ню Йорк и след като получава няколко награди за висок професионализъм, Джон Гатоу стига до печалното заключение, че задължителното държавно училище няма нищо общо с образованието. То не постига почти нищо, освен да обучи младите да се нагаждат към социалния и икономически ред. „Затъпяване“ разкрива шокиращата истина за днешната училищна система и носи надежда за родителите, които търсят алтернативно решение. Тази книга отпразнува факта, че предписанията на тази книга за основна ревизия на начина, по който образоваме децата си, а също и на причините, поради които правим това, продължават да са изключително актуални.

"Училището осигурява професионални кадри, които няма да се опълчват (най-големият страх в началото на 20-ти век); ще са физически, интелектуално и емоционално зависими от корпоративните институции по отношение на доходите, самооценката и стимулите си; ще се чувстват социално значими в живота единствено благодарение на производството и консумацията на материални блага."
Из въведението на Дейвид Албърт

„Съгласен съм с почти всяка точка и запетая на Джон Гатоу. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти Джон Тейлър Гатоу: ти вероятно си най-блестящият американски педагог”
Том Питърс

„Великолепната книга на Джон Гатоу казва точно това, което трябва да бъде казано. Дано само хората да слушат”
Кристофър Лаш

„Блестящата ти и откровена реч ми дава надежда”.
Грейс Луелин, авторка на книгата „Наръчник за освобождение за тийнейджъри“

Предговор от Томас Мур
Въведение към второто издание от Дейвид Албърт
Бележка от издателя от първото издание
За автора
Седемте училищни урока
Училището-психопат
Зелената Мононгахела
Трябва да намалим обхвата на училището, не да го разширяваме
Конгрешанският принцип
Послеслов
Към десетото юбилейно издание
Послепис от издателя, 2005 г.