"Икономически проблем
Овладявайки икономическите понятия от този модул, учениците ще:- разберат, че недостигът е основен икономически проблем: "Не можеш да имаш всичко, което искаш!";
- разберат, че всички хора имат потребности и обяснят защо потребностите им са по-големи от наличните ресурси;
- разберат и обяснят защо недостигът на ресурсите изисква от хората и обществото да правят избор , за да задоволят своите потребности;
- познават и класифицират видовете ресурси, необходими за производството на стоки и услуги (природни, човешки, капиталови, предприемачески).
- разберат и приложат в конкретна ситуация, как при избора ще определят от какво ще се откажат, както и какво ще спечелят;
- разберат и обяснят защо алтернативната цена е следващия най-добър избор, от който човек се отказва, за да получи нещо друго.
Ключови понятия: икономика, ограниченост, потребности, ресурси (природни, човешки, капиталови, предприемачески), избор, алтернативна цена, стоки, услуги.
Информационен базис:
Ако решим да изброим всички неща, които бихме искали да имаме, вероятно ще напишем книга. Изглежда нещата, които желаем нямат край: дрехи, мебели, коли, обзавеждане, бижута, електроника, книги, играчки, екскурзии и др. Този безкраен списък с потребности е характерен за хората от всички държави. Какво искаме ние като граждани и като общество? От какво се нуждаем? Ще бъде хубаво, ако всеки си има къща, хубаво училище, храна в изобилие, енергия, силна национална сигурност, осигуровки, най-добрите медицински грижи, силна полиция, чиста природа, без безработица и инфлация. Като личности и като част от обществото, ние желаем да притежаваме всякакви видове стоки и услуги, независимо дали са осигурени от най-близките ни хора, правителството, или от бизнеса. Желаем ги, защото човешките потребности са неограничени и едновременно с това те растат и се променят, тъй като сме устроени така, че се стремим да придобиваме все повече и повече блага.
В същото време се оказва, че повечето блага и услуги не съществуват в природата наготово, а се произвеждат от обществото в ограничени количества, които са недостатъчни за да удовлетворят желанията на всички. Тази ограниченост на блага, услуги и ресурси за тяхното производство (материали, суровини, оборудване, заводи, земя и т. н.), съществува във всички държави, независимо дали те са богати или бедни. Икономическият проблем се състои в това, че ресурсите и благата са ограничени, а потребностите на хората - безгранични. Хората искат повече от това, което могат да произведат. Този основен проблем се отнася и разрешава от науката икономика. В началото на своето развитие "икономика" ("ойкономия" от гръцкото "ойкос" - дом, стопанство и "номос" - правило, закон ) според Ксенофонт буквално означава "закони за управление на домашното стопанство". В своя труд "Икономика" под формата на диалог, той обобщава и предлага разумни правила за рационална организация и ефективно управление на домашното стопанство. Тя е наука, която възниква заедно с човека и се развива в негов интерес, осигурява и поддържа живота, служи за удовлетворяване на желания ни. Създаването на държавите с национално стопанство, поражда необходимостта от наука за законите и механизмите за неговото функциониране. През 1776 г. Адам Смит (родоначалникът на съвременната икономика) я определя като наука, която трябва да изучава законите на производството, разпределението, размяната и потреблението на ограничените блага. С икономиката е свързан живота на всеки човек - в определени моменти той се проявява като производител на блага и услуги, като потребител, инвеститор и спестител, както и като наемен работник на свободния пазар на труда.
Отчитайки факта, че икономиката се стреми да решава основният икономически проблем, можем да я определим като наука, която изучава как хората индивидуално или по групи, решават да използват оскъдните ресурси, за да задоволяват все по-нарастващите си потребности. Още от малки ние се сблъскваме с неограничените си желания и ограничеността на средствата, с които можем да ги задоволим. Монетата от 50 стотинки, която ни дава баба, не е достатъчна да си купим едновременно пакетче дъвки и кроасан. Не можем да прекараме часа, който ни е определен за игри едновременно в гледане на анимационни филми и каране на колело с приятели. Тъжен е денят, в който осъзнаваме, че не можем да имаме всичко, което искаме. Когато растем установявяме, че родителите ни също са изправени пред тези проблеми. Те трябва да взимат мъдри решения за това, как да спечелят пари, за да увеличат доходите си; колко пари могат да спестят; как да разпределят времето си и т.н. Всичко това важи както за стопанствата на отделните държави, така и за човечеството като цяло.
Ограничеността (недостигът) е основен икономически проблем, тъй като човешките желания са безкрайни, а средствата (ресурсите) са ограничени и хората не могат да притежават всички стоки и услуги, от които се нуждаят. Няма общество, което да разполага с достатъчно блага, за да произведе цялото количество от стоки и услуги, потребни на членовете му. Тази ограниченост изисква хората да изберат как най-добре да използват ресурсите, с които разполагат. Недостигът кара хората да правят избор. Щом като не можем да притежаваме всичко, ни се налага да изберем нещата, които най-много искаме. Това означава внимателно да обмислим: какво желаем, какво искаме да постигнем, от какво да се откажем. По този начин отделният човек и обществата като цяло трябва непрекъснато да правят избор, как да използват ограничените ресурси. Състоянието ограниченост можем да изясним по-добре, като определим тясно свързаните с него понятия - потребности и ресурси.
Потребностите на хората в съвременния свят са много и разнообразни. Те могат да се определят като усещането за недостиг, което те се стремят да премахнат. Някои от тях като приятелство, привързаност и любов не могат да бъдат определени като икономически. Но тези, които задоволяват жизнените ни потребности като: храна, дрехи, жилище образование, медицинско обслужване, развлечения и дори свободното време, са пряко свързани с икономиката и се определят като икономически потребности. Те още се диференцират на индивидуални или групови (желанието на семейството да има къща или кола, както и желанието на членовете на даден клуб да имат място, където да се събират), които в по-голямата си част са частни. Потребностите на обществото от пътища, образование, национална отбрана и др., са обществени. За по-ясно ще приемем, че икономическите потребности са свързани с всичко това, от което се нуждае както отделният човек, така и обществото като цяло и са свързани с оцеляването и развитието им.
Икономическите си потребности хората задоволяват като консумират произведените стоки и услуги срещу определена цена. Те се осигуряват от производителите, които използуват в производството им разнообразни ресурси (природни, човешки, капиталови, предприемачески). За целите на бъдещата ни работа можем да приемем следните по- опростени определения: Стоките са неща или предмети, които можем да купим, придобием, продадем и използваме. Отличават се с това, че са материални предмети, които са физически осезаеми - могат да се докоснат, да се видят. Например: дрехи, играчки плодове, мебели и т. н. Услугите са нематериални блага или дейности, които също можем да купим, придобием, продадем или използваме. Хората и обществото извършват услуги едни за други. Те се използват в момента на тяхното производство и задоволяват потребностите им от: обучение, здравни грижи, забавления, почивка, химическо чистене, банково и административно обслужвани и т.н.
Ресурсите (факторите за производство или вложенията) осигуряват средствата за задоволяването на потребностите. Те се използват за производство на стоки и услуги. Съществуващото голямо разнообразие от ресусрси, налага обединяването им в четири основни категории: природни, човешки, капиталови и предприемачески. Природните ресурси са дарове на природата, които се използуват за производството на стоки и услуги. Те съществуват естествено в света около нас и са резултат от действието на естествените природни процеси, без намесата на човека в създаването им: земя, въглища, нефт, вода, полезни изкопаеми, дървесина, минерали и др. Някои от тях се изчерпват в процеса на производството, други се само обновяват, а трети могат да се възстановяват благодарение на съзнателните усилия на хората. Човешките ресурси (човешкият труд) са здравето, физическата сила, образованието и професионалната дейност на хората. Те включват както физическия, така и интелектуалния им труд, вложен в производството на стоки и услуги. Основни измерения на човешките ресурси са: броят на трудоспособните хора и часовете, които те изработват; нивото на способностите на хората и мотивацията им."
Из книгата