"Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като страдание, изкупление и благодат. Тя надраства социалните ограничения, определени от едногласните изявления на откъснати една от друга личности. Езикът вече не просто отразява реалността, а обхваща полето на изживяването и посоките на желанието, докато не достигне до територията на откритието."
Николай Тодоров
"Време да зазвучат и забравени гласове. Времето може да се опитва да забрави духа на бунта, но тогава той сам ще се превърне на време. Именно това са някои от новите гранични бразди, които прокарват стиховете на Николай Ризов."
Андрей Райков
"Има ли съзиданието своя посока и свой смисъл? В стиховете на Николай Ризов се долавя от точността и жаждата за справедливост, суровостта и ониксовата тъмнина на словото. Те не са затворени в рамката на отделната страница подобно на снимки, а напомнят духове в неспирно общение със заобикалящия ги свят."
Николай Тодоров
Вратата на рая
Ето влакът за рая внезапно пристига,
с теб сме двама на гарата в мъртвия град,
свит от студ следобядът уплашено мига,
изгоряхме от жажда, умряхме от глад.
Ето влакът за рая внезапно пристига,
запокитен от Оня могъщ господар,
но за само единия мястото стига,
през прозореца мрънка кондукторът стар.
И ръцете ни рухват - разстреляни птици
и умира в очите копнежът ни луд,
озверелият вятър ни шиба пестници
и удавя вика ни от Оня нечут.
Ще те блъсна във влака сред ангелски звуци,
ще те пратя прекрасна в прекрасния край -
но ще молиш, ще удряш вратата с юмруци,
да те върнат при твоя един Николай.
Николай Ризов
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа
