Цел на настоящата книга е да представи педагогически насоки на съвременния учител за ефективно базирано на дигиталните технологии преподаване, като всеки учител би следвало критично да адаптира нашите предложения към своя уникален контекст.
Книгата се състои от шест части, като в началото на всяка са посочени очакваните резултати след като читателят се запознае с темата, а в края - са поставени въпроси за размисъл, които са в основата на критична саморефлексия.
В първата част се разглежда същността на понятието дигитална педагогика и нейните измерения. Аргументирано се опитваме да отговорим на въпроса - защо е нужно учителите да развият уменията си за работа с дигиталните технологии и очертаваме резултатите от обучението с технологии, които можем да очакваме.
Във втората част се поставят теоретичните основи на прилагането на дигиталните технологии в обучението. Теориите за учене са важни, тъй като ни дават възможност да разберем как обучаемите създават нови знания, надграждат съществуващите знания и прилагат знания в нови контексти. В тази част от книгата се обсъждат редица теоретични подходи, които са в основата на използването на дигиталните технологии в обучението: някои от тях съществуват преди изобретяването на компютъра и се оказват подходящи за обучение, базирано на технологии; други са нови.
Третата част от книгата е посветена на партньорската оценка. Партньорската оценка е подход, фокусиран върху учащия, при който учениците оценяват и предоставят обратна връзка за работата на другия. Изследванията показват, че партньорската оценка дава възможност на учениците да поемат отговорност за собственото си учене, което води до повишена увереност и по-добро разбиране за предизвикателствата в процеса на оценяване. Доказано е, че партньорската оценка е ефективна в различни контексти и с ученици от широк спектър от възрасти и способности, особено когато е организирана и планирана внимателно, за да се постигнат учебните цели (въпреки че, разбира се, последното е вярно и за други педагогически техники).
В четвърта част от книгата фокусът е върху образователната мултимедия. Учебните графики би следвало да се адаптират към нуждите на всеки отделен обучаван, за това не е възможно да се осигурят принципи на проектиране, които да се прилагат във всички ситуации. В тази част се опитваме да помогнем на читателя да отговори на въпросите: кои видове графики са най-добри за подпомагане на кои видове учащи с какви видове учебен материал при какви условия на обучение.
В петата част специално внимание е отредено на нововъзникващите технологии виртуална / добавена реалност, роботика и изкуствен интелект и тяхното приложение в образователен контекст. Тези технологии имат потенциалните възможности да осигурят на обучаваните задълбочено, интуитивно разбиране за явления, което иначе е трудно, дори и невъзможно за постигане по други начини.
В шеста част от книгата сме разгледали софтуерните приложения:
- mozaBook - платформа, която съдържа богат дигитален инструментариум от мултимедийни елементи, 3Д модели, електронни уроци, илюстрации, анимации и други;
- kotobee - софтуерно приложение, което позволява да се създават интерактивни, мултимедийни електронни книги.
Настоящата книга е насочена към съвременния учител, който ежедневно използва дигиталните технологии в обучението. Тя може да е полезна за всеки, който има повишен интерес към проблемите, свързани с прилагането на технологиите в педагогически контекст.
