Падналият ангел

„По това се познава перото на майстора и така литературата разкрива демоничната си същност. Тя лъже и мами, разкрасява и си измисля и пак при цялата си лъжовност превъзхожда реалността по истинно съдържание.“ Тази писателска максима, вложена в думите на един от персонажите на романа „Падналият ангел“, в пълна степен се потвърждава от виртуозността, с която Кони Палмен преплита действителност и фикция и извлича значения и същности със средствата на привидното.

„Нашият ангел падна.“ Едничкото изречение, с което композиторът Лукас Лоус съобщава в пресата за смъртта на жена си. Търсейки отговор на въпроса, той ли я е убил, за нещастен случай, самоубийство или за смърт от съвсем друг порядък става дума, авторката отново и отново разказва историята от името на различните ѝ участници, като същевременно я разгражда откъм комплексност, за да остави пространство за авторефлексия на читателя.

Романът описва как „се случва“ творчеството и докъде може да стигне творецът в стремежа си към абсолютното. Драмата на едно западноевропейско поколение през призмата на стари религиозни догмати, на нови социални и политически турбуленции и тяхното философско и битово осмисляне, включително чрез опита за примиряване на сексуални и хомосексуални специфики в природата на човека. И произтичащият от всичко това избор на вид живеене.

Кони Палмен си завоюва име в литературата още с дебютния си роман „Законите“,1991 г., отличен с „Дъблинската литературна награда IMPAC“ и с наградата „Европейски роман на годината“ за 1992-ра. Следват романите: „Приятелството“, 1995 г., „И.М.“, 1998 г., „Наследството“, 1998 г., „Вечно ваш“,2002 г., „Падналият ангел”, 2007 г., „Дневник на една безмилостна година”, 2011 г., всеки от които претърпява множество издания в Нидерландия и е преведен на всички европейски езици. Кони Палмен е автор и на сборници с есета, сред които „Незавидната съдба на античния философ Сократ“, „Идеята не е в контакта“, „Кратка философия на убийството“, „Щастието от самотата“ и др.