Тревожен, подобно на пророчески сън, този роман се носи като реката, която тече през него. Тя не е просто тъмна вода, където се ловят гигантски скатове и изчезват мъже. Лаконичният и експресивен стил съобщава голяма част от онова, което Селва Алмада многозначително премълчава. Историята е разказана с елиптични, кратки изречения и в откъси на различни времеви нива, в които вече случилото се и случващото се в момента се движат като в кръг. Пряката реч на героите и речта на разказвача се сливат, така че често не е ясно къде се намираме във времето, кой говори и кой заговаря след него. От една страна, този стилистичен похват ... |
|
|
Дерън ни Гриъфа (1981) е ирландска поетеса и есеистка, която пише на ирландски и на английски език. Автор е на осем поетични книги. Призрак в гърлото е първата ѝ прозаична творба, обявена от веригата книжарници Фойлс за Книга на годината в раздел нехудожествена проза. Получава отличията Най-добра нехудожествена книга за 2020 г. и Книга на годината на Ирландските литературни награди Ан Поуст, както и Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз. Една от най-добрите книги на 2020 г. според Гардиън."...силна, завладяваща амалгама от биография и литературно разследване... Ни Гриъфа се отнася с дълбоко разбиране за празнотите, ... |
|
|
С присъщата си склонност към краткост, Азиз Назми Шакир - Таш остава верен на себе си и в стихосбирката си Аварийна лента на душата. Интимността, търсенето на убежище в нея и сега е запазена територия на тази поезия, населена с математика, наука и природа. Азиз Назми Шакир - Таш е роден през 1973 г. в гр. Смолян, където през 1993 г. излиза дебютната му стихосбирка Повод за небе. Втората негова книга Апокриф за дъжд (На 22 (2004, изд. Стигмати) е двойна, като от два своеобразни скачени съда, в които прозата и поезията преливат една в друга. В нея се появява и свързващият елемент между небето и водата - камъкът, чиято ... |
|
|
"Само за три дни аз се ожених, а печатниците размножиха Отсам рая, както киното размножава статисти." Така Франсис Скот Фицджералд описва в есето си Ранният успех своето устремно излитане в голямата американска литература. Отсам рая е първият публикуван роман на Фицджералд. Излиза от печат през 1920 г., когато Франсис Скот е едва двадесет и четири годишен. Това е честен и откровен, романтичен и тъжен, ироничен и саркастичен разказ на един млад човек за духовния свят на онова поколение в САЩ, наречено малко по-късно изгубеното поколение. Хроника на една младост във възхода на модерните времена, която търси ... |
|
|
"Имало е такъв съветски писател - Леонид Добичин. На едно от събранията през 1936 г., на което "формалистите" били подложени на сурова критика и той също получил порицание ("позорно", "подражание на Джойс", "Добычин е нашият ленинградски грях"), след като му дали думата (излязъл отпред, огледал всички и казал: "За съжаление, не мога да се съглася с това, което бе изречено тук"), напуснал залата и завинаги изчезнал..." Дмитрий Воденников "Той не приличаше на никого. Самобитен. Съществуваше в литературата - пък и не само в нея, - без да иска нищо, без да ... |
|
|
Господин Харалд е човекът на гардероба. Той е част от театъра също като завесата, но никой не идва заради него, светлината на прожекторите е за други. Взима връхните дрехи на хората, чантите, всичко, каквото му поверят, и чака финалните аплодисменти, това му е работата. Една вечер обаче един шлифер остава непотърсен, а в джоба му има пистолет. Господин Харалд отнася пистолета вкъщи, само че какво ще прави с него? Винаги му е било трудно да се справя с приумиците на света и хората. Но може би ще успее да привлече вниманието им към някого, който като него съществува незабелязан, жената, която прелиства нотите за друг и на ... |
|
|
"Някои романи, наистина добрите, ни тласкат към ръба на собственото ни съществуване... Тласкат ни към изповед. Защото в крайна сметка тази книга е за идентичността на човека. Как я пишем и ретушираме. За да прикрием нещо, за да принадлежим някъде, за да бъдем включени и приети, за да не се разпаднем психически. Ние сме склонни да поддържаме много илюзии, за да избегнем необходимостта да се изправим лице в лице с истината за себе си и да не я разкриваме пред другите. Осъзнаването на колкото по-ниско падаш, толкова по-близо можеш да останеш до себе си, по известната мисъл на преподобния Дорненбал, не се удава на ... |
|
|
Докато празнува сам Бъдни вечер, пие кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става неволен свидетел на убийство в отсрещната сграда. "Трябва да се обадя в полицията - мисли си натрапливо той. – Трябва да се обадя в полицията." Но не го прави. Отива до телефона и не вдига слушалката, споходен изведнъж от усещането, че не е в състояние да влезе в ролята на изобличител. И докато той се впуска в разсъждения, взема решения и не ги изпълнява, упреква се за действията и бездействията си, пред читателя се разкрива тайната на романа. Но в разкриването на убийството ли е тя? Имало ли е ... |
|
|
Александър Тишма, роден през 1924 г. в Хоргош, Сърбия, в семейство на търговец. Преди ВСВ учил икономика в Будапещенския университет (за кратко), френски език и литература, Изпратен през 1944 за 6 месеца в трудов лагер в Трансилвания Участник в народно-освободителната борба в Щаба на Трета народоосвободителна армия. Лелята на Александър Тишма умира в Аушвиц, баба му едва оцелява по време на етническото прочистване на сърби и евреи от унгарските фашисти в Нови Сад през януари 1942 г. Самият той и родителите му (баща - сърбин, майка - еврейка) по чудо избягват смъртта. След войната Тишма завършва английски език и литература ... |
|
|
Когато един от най-близките ти хора се разболява и всичко като че ли започва да се разпада, постижимо ли е изобщо да се овладее и управлява скръбта? Този въпрос, фино вплетен в тъканта на романа, задвижва повествованието и държи крехката му нехронологична структура. Героинята извиква целия си изживян досега живот с хората, сред които израства, от които си отива и при които се връща, опитвайки се да се докосне до най-съкровената им същност. Представени калейдоскопично, но придърпвани от невидима нишка, различните картини, различните истории се събират в обща история и носят облекчение от болката."Само в проблясъци ... |
|
|
Човек, способен да съхрани в най-висша степен човешкото у себе си при съкрушителни житейски обстоятелства, да опише крайно тежкия си жизнен опит с изящен и чист език - такъв е образът на почти идентичния с автора герой-разказвач в произведенията на Газданов. В Завръщането на Буда той е студент-емигрант в Париж, който изживява невероятни, силно променени състояния на съзнанието и се среща с различни аспекти на своята индивидуалност. И докато преминава през множество екстремни ситуации в този процес на самопознание и самостоятелно търсене на смисъл, се осъществява неговото духовно прераждане. Романът е трудно определим в ... |
|
|
Билге Карасу (1930 - 1995 г.), наричан тихият гигант на турската литература, е автор на романи и разкази, които се родеят с най-добрите образци на модернистичната проза. Градината на заминалите си котки (1980 г.) е представително произведение за завладяващия повествователен свят на Карасу, чийто плавен, изящен език напомня езика на приказките, които ни връщат към най-дълбоките нива на човешкото съзнание. Дванайсетте истории в книгата, съответстващи на часовете от обед до полунощ, са обединени от вечните теми за природата на любовта и за срещата с другия като възможност за самопознание и лична трансформация. Чуждостта в ... |
