Огледалото

Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Марката Ти Дейвид Ройстън-Лий, Силвана Стори Времетраене: 0:59 мин. Кубинската наследница Сорая Лейн Времетраене: 0:59 мин. Октоподеният случай на детектива Филип Сотир Гелев, Пенко Гелев Времетраене: 1:02 мин. Пред камерите Беа Фицджералд Времетраене: 0:54 мин. Синята птица Морис Метерлинк Времетраене: 0:59 мин. Космична нумерология за лечение на духа и тялото Майкъл Брил Времетраене: 1:02 мин. България в Първата световна война 1914 - 1918 Проф. д.и.н. Людмил Спасов, д-р Александър Въчков Времетраене: 1:09 мин. Да опознаем природата Илария Барсоти Времетраене: 1:14 мин. Затворникът Фрида Макфадън Времетраене: 1:15 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин.

Прозорец към изгубените души. Портал към миналото. Проклятие, което може да разруши всичко.

Когато Соня Мактавиш наследява огромно имение на брега на Мейн, тя няма представа, че къщата е обитавана от духове. Стъпките, затръшването на вратите и музиката, които чува нощем, не са плод на въображението ѝ. В сънищата си тя вижда проблясъци от миналото. В настоящето открива портрети на булки. А едно старинно огледало пази тъмни семейни тайни и я притегля неудържимо, за да ги разкрие.

А когато една нощ огледалото се появява, Соня се плъзва през него в миналото. Там тя вижда булка, убита в сватбения си ден, а златната халка е изтръгната от пръста ѝ. Тази сцена ще се разиграва отново и отново, докато вековното проклятие не бъде развалено. Един необичаен пъзел, който Соня трябва да подреди, за да намерят покой прокълнатите булки.

Книга втора от поредицата Прокълнатите булки на Нора Робъртс.

"От поколения къщата се издигаше върху високите назъбени скали над бушуващото море. В знойните лета и сред зимните ветрове, в уханните пролети и увяхващите есени тя стоеше гордо на скалистото крайбрежие на Мейн. Зад каменните си стени и блясъка на прозорците си бе видяла раждания и смърт, бе познала триумфи и трагедии. По лъскавите ѝ лакирани подове се бяха проливали и кръв, и сълзи. В множеството ѝ ъгли се спотайваха тайни и сенки. И тя ги помнеше всичките. От кулите ѝ, терасата на покрива и дигата отвъд входните ѝ врати много очи се бяха взирали към градчето Пулс Бей в далечината. И все още много очи се взираха.

Откакто тези великолепни врати бяха отворени за първи път през 1794 г., по коридорите на къщата винаги бе вървял някой от семейство Пул. Беше се изкачвал по разкошното стълбище, бе гледал през множеството прозорци и бе сънувал в леглото си. А някои бяха изживели кошмарите си. И все още ги изживяваха. Убита в своята невинност булка, първата от седем обречени, бе покосена от проклятието, което витаеше из къщата. Поколение след поколение то пренасяше сянката си върху следващата и върху следващата заради гнева на една ревнива вещица. Наред с прокълнатите булки през лабиринта от стаи бродеха и други. Онези, които бяха палили камините, застилали леглата и приготвяли ястията, отново изпълняваха задълженията си. Други, повдигали чаши за тост, танцували в балната зала или люлели някое неспокойно бебе в нощта, отново повдигаха чашите, танцуваха и люлееха. В многото стаи времето идваше и си отиваше. Свиреше музика, тиктакаха часовници, подовете проскърцваха, докато къщата очакваше следващото поколение.

Тя очакваше онази, която можеше да развали проклятието. Повече от двеста години след като Астрид Грандвил Пул бе умряла в булчинската си премяна, повече от двеста години след като убийцата ѝ бе проклела имението и бе скочила от скалите, за да срещне собствената си смърт, още една жена с кръвта на Пул влезе през внушителните врати на къщата. Онези, които бяха дошли преди нея, гледаха и чакаха, докато тя превръщаше имението в свой дом. Докато сънуваше своите сънища… или техните. Докато вървеше през лабиринта от коридори, а музиката свиреше, часовниците тиктакаха и подовете проскърцваха. Докато пристъпваше към огледалото, през което времето идваше и си отиваше. Резбованите хищници по рамката на това огледало сякаш оголват зъби и се промъкват към плячката си. А стъклото се отваря като врата към онова, което е било, за нея и за още една с кръвта на Пул. Хванати за ръце, двете заедно преминават през вратата. И се превръщат в духове."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com