Моят любовен август

Едно пътуване до ръба на живота.

Моят любовен август е роман за щураците от един VII б - но и за вас, родители. Вашите деца вече са пораснали и се влюбват. Някои от тях не харесват живота, който им предлагаме. И търсят изход отвъд хоризонта на съществуването - чрез хапчета или други експерименти върху себе си. Какво намират децата ни там - на ръба на живота и в задния двор на Вселената? За това ни разказва спасената след опит за самоубийство 14-годишна Миа.

"Ей, хора, аз съм с вас, за да ви опиша онова, което видях Отвъд - в моите десетина минути клинична смърт! И ви моля: не се надявайте на нищо извън живота на Земята! Той е всичко и даже повече! Само тук човек може да бъде Бог - да създава красиви вселени и да сътворява съвършени същества, които ще го надживеят! Животът е единственият шанс на човека да бъде щастлив! Защото да си жив е божествено! Повярвайте ми!

Вашата все така руса, но никога вече толкоз лекомислена, Миа!"
Из книгата

"Казвам се Миа. Аз съм онази млада жена, която виждате в залата на Терминал 2: бял костюм, очила с тънки сребърни рамки и небрежно прибрана на кок руса коса, кичури от която падат на тила. Стоя уж спокойно, но наум всеотдайно се моля дано лятната буря навън по-скоро да стихне и самолетът за Лондон да излети без закъснение... И да замина! Да замина... за дълго... за много дълго... и да се върна едва когато съм успяла да забравя... или да си простя...

...Малко след като бях навършила четиринайсет години и бях открила, че животът, който не съм избирала, но който бях принудена да живея, не ми предлага хората и събитията, които искам, а само онези, които той реши, че ми трябват... аз... Да. Направих опит за самоубийство. Опитът ми се оказа щастлив, както в този случай се нарича неуспехът. Но за едно лято пораснах. По-скоро за ония два дни, през които подготвях покушението си, или още по-точно - за онези минути, през които стигнах края на живота, седнах там, както се сяда на морския бряг, пред погледа ми - чак до хоризонта - трептеше и ме облъчваше с обич цветен, богат и съблазнителен свят, в който нямах търпение да потъна...

Но веднага ми дадоха да разбера, че за такива като мене - доброволно отхвърлилите великия дар, наречен живот! - е отреден задният двор на Вселената и ледената паст на бездънния ужас... Казаха ми също, че все още не е късно и че изборът е мой: дали да остана в ужаса, чийто полъх вече долавях, или да се върна на мястото, което бях напуснала и там да доживея отреденото ми време по начина, по който бях живяла преди?! Избрах да се върна в земното си битие - при вас - и да ви бъда полезна, като ви разкажа за „пътуването“ си до ръба на живота и обратно...

Питала съм се кога и при какви обстоятелства за пръв път съм доловила в съзнанието си мисълта, че искам да умра?! Дали на онази пейка в училищния двор под прикритието на надвисналите клони на съборено от бурята дърво... или после... когато гръмотевиците трещяха над главите ни, а ние стояхме прегърнати под дъжда и си мислех, че ако светкавицата ни прониже, ще умрем заедно, тъй както сме слети... или в деня, преди да се сбогуваме на летището, когато си обещахме никога да не умираме... Всичко това се случи преди десет години - през август... моя любовен август... лятото между седми и осми клас."
Из книгата

Неда Антонова е автор на повече от двайсет романа, по-голямата част сюжетно свързани със събития от българската история. Сред тях са трилогията Възкресените, Елегия, Царица Елеонора Българска, Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица, а също Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски, Баладата. Любовта на Ботев и Венета, Безмълвие, Плодовете зреят нощем. На особен читателски интерес се радва луксозното издание на есеистичната ѝ книга Пепел от мислеща тръстика. Нейни книги са преведени на френски, руски, чешки и полски. Неда Антонова е единствената жена, удостоена с литературната награда Златен меч. Живее и работи в Търговище.