Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив."

"Поникват спомени
като кокичета
във стъпките му
през величието нежно
на пролетта.

И клоните разцъфват
от него нарисувани,
протегнали надежди
към мене във съня.

И виждам я ръката му
сред багрите пламтящи
в небето на картината
към мене да се спуска
с крилото си на птица -
закрилница всевечна
на земния ми дом."
Явора Стоилова