Представи за пространство, време и движение в българския език

Когнитивно изследване.

Научният интерес към пространството, времето и движението датира от най-дълбока древност. Неразривната връзка между тях отдавна е установена в науката. Още Аристотел определя времето като число на движението или мяра на движението (Аристотель 1981: 94; 96). Често пространството и времето се определят едно чрез друго. В началото на XX век обективната взаимосвързаност на пространството и времето е установена от теорията на относителността на А. Айнщайн - пространството и времето не съществуват поотделно, а в универсална взаимовръзка - като две страни на единното и неделимо пространство-време. Протичането на времето зависи от скоростта на движение на телата (Савова 2007: 29).

Категориите пространство, движение и време са сред най-важните базови категории на човешкото познание, поради което са намерили отражение както в лексикалните, така и граматичните системи на езиците. Интересно е да се види доколко тези категории се разкриват като взаимосвързани и в донаучните, или наивните, представи за действителността. Тъй като всеки език отразява именно тези представи, в настоящата монография те се изследват въз основа на българския език.

Актуалността на труда е обусловена от нарасналия през последните години интерес към изследванията в областта на когнитивната лингвистика, в която се прилага нов метод за анализиране на езиковите явления. Езикът се разглежда като неделима част от общите когнитивни процеси, което дава възможност да се достигне до същността на езиковите явления и да се намери научно обяснение за тях. Прилагането на когнитивния подход към семантиката на езиковите единици позволява да бъдат получени резултати, които могат да обогатят лексикографската практика, да се използват при съпоставителното изучаване на езиците, както и при преподаването на чужд език.

Увод
Теоретични основи и изследвания върху пространство, време и движение в когнитивната лингвистика

• Същност, цели и подходи в когнитивната лингвистика
• Същност и цели на когнитивната лингвистика
• Подходи в когнитивната лингвистика
• Изследвания върху пространство, време и движение в когнитивната лингвистика
• Представите за пространство в когнитивните изследвания
• Представите за движение в когнитивните изследвания
• Връзката пространство - движение
• Представите за време в когнитивните изследвания
• Връзката пространство - време и движение - време
• Теоретична база на изследването
• Когнитивната семантика
• Наблюдателят в езика

Представите за пространство в българския език от гледна точка на когнитивния подход

• Разположение на обектите в пространството
• Ориентация на обектите в пространството
• Модел на пространствена ориентация, формиран на базата на образносхематичните представи близо ­далече
• Хоризонтален модел на пространствена ориентация
• Модел, формиран на базата на представата предна страна
• Модел, формиран на базата на представата задна страна
• Модел, формиран на базата на представата странична част
• Модел за пространствена ориентация по отношение на част, най-общо осмислена като странична
• Модели, формирани на базата на представите дясно и ляво
• Модел, формиран на базата на представите изток - запад и север - юг
• Вертикален модел на пространствена ориентация
• Модел, формиран на базата на представата горе
• Модел, формиран на базата на представата долу
• Модел на пространствена ориентация, формиран на базата на образносхематичната представа вместилище
• Модел, формиран на базата на представата вътре
• Модел, формиран на базата на представата вън
• Модел, формиран на базата на представата граница
• Изводи

Представите за време в българския език от гледна точка на когнитивния подход

• Висшестоящо равнище на категорията време
• Модел на времето, формиран на базата на метафората времето е субстанция
• Модел на времето, формиран на базата на метафората времето е вместилище
• Модел на времето, формиран на базата на метафората времето е обект
• Модел на времето, формиран на базата на метафората времето е физическа сила
• Равнище на категорията време, разположено непосредствено под висшестоящото равнище (пространствена ориентация на концепта време)
• Модели на времето, формирани на базата на метафората времето е пространство
• Модели на времето, формирани на базата на метафората времето е движение
• Базово равнище на категорията време
• Централна част на базовото равнище, формирана на базата на метафората времето е природно явление
• Разширение на централната част (или периферна част) на базовото равнище в посока към субординатното равнище
• Разширение на централната част или периферна част на базовото равнище в посока към суперординатните равнища
• Подбазово равнище на категорията време
• Модел на делене на части на частите на деня и нощта
• Метафорични модели на времето, формирани на базата на структурни метафори
• Персонифициран модел на времето
• Изводи

Заключение
Библиография