Събраните в книгата материали са групирани в няколко раздела: Изговорни проблеми Думи, словосъчетания, изречения Чуждиците в българския език Правопис и пунктуация В края на книгата са събрани примери от публикации на автора в рубриката "Трудният български език" през последните години (2000 - 2011) в средствата за масова информация. Надяваме се всеки да намери нещо интересно за себе си – и студенти, и ученици, и журналисти, които явно имат най-често нужда да обогатяват езиковата си култура. Професор Стефан Брезински е роден в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския ... |
|
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
|
|
Второ фототипно издание от поредицата „Българска граматична литература на XX век“. ... С поредицата "Българска граматична литература на XX век" издателството си поставя за цел да запознае българския читател с изключителния принос на изтъкнати български езиковеди в развитието и формирането на книжовноезиковите ни норми през XX век, както и в развитието на българска лингвистична наука изобщо. Всички включени в поредицата издания са изчерпани отдавна и са библиографска рядкост. Първите две граматики от поредицата ще бъдат фототипни издания. Така ще се даде възможност на българските специалисти-езиковеди да ... |
|
|
Типове предикатно-аргументни позиции. ... Българско-полската съпоставителна граматика е първият и засега единствен в света обширен опит за семантично съпоставяне с постепенно развиван език посредник. Съпоставяните езици не биха могли да се третират като равностойни без опит за създаване на семантичен език посредник. Езикът посредник при съпоставителното изследване на семантичната категория определеност/неопределеност в полския и българския език се базира на постановката за квантификативния характер на тази категория. На равнището на семантичните характеристики на предикаторите, които определят формата на изреченската ... |
|
|
Сборникът, посветен на славянските литератури, е четвъртият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България, осъществено чрез спонсорството на австрийската държавна фондация: "Културконтакт" - Виена, и Център на изкуствата "Сорос"- София. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от авторски колектив, председателстван от ст. н. с. Стефан Кожухаров, тогавашен директор на Инстиута по литература при БАН, и от Александър Миланов и Ганчо Савов, председатели на Съюза на преводачите в България в този период. Разгледани са най-известните ... |
|
|
Сборникът, посветен на руската литература, е вторият поред от 8-томното изследване върху преводната рецепция на европейските литератури в България. Очерците, поместени в 8-те тома, са написани през 1993-1998 г. от многоброен колектив под ръководството на Обща редколегия. Главното изискване към авторите на очерците беше да спазват културно-историческия принцип на изследване, отвеждащ към основните етапи в духовното развитие на България, като се изтъква как конкретната историческа ситуация през всеки отделен период определя като цяло подбора на превежданите творби и до голяма степен облика на превода им. Този ... |
|
|
Словообразувателният речник на българския книжовен език е първият у нас речник, който обединява в едно "гнездо" както редица думи, произведени последователно една от друга, така и редица словообразувателни независими една от друга думи, произведени от една и съща произвеждаща дума. В такъв речник, не се задават словообразувателните начини и средства, описани в граматиките. Възможността обаче, която дава речникът, да се наблюдава отношението на непосредствена производност прави достатъчно видим и начина на образуване (напр. прибавена ли е, или е отнета морфема и др.). Словообразувателният речник ще бъде полезен ... |
|
|
Първата част на тома включва славянските балкански литератури, а втората - албанската, гръцката, румънската и турската литература. Балканските литератури, макар и всяка със своя специфика, не само не бягат от европейските тенденции, но, напротив, смятат най-често за своя гордост възможността да сътворят текстове в духа на европейските образци. Неслучайно теченията на романтизма, на реализма, на сюрреализма, на авангарда, на психологическия реализъм, на постмодернизма са откриваеми във всички балкански литератури през XIX и XX в. В контекст на близко, отвътре познаване на съседните литератури, в условия на търсене на ... |
Рейтинг: 9.25 / 4 гласа 
