Хаджи Димитър на Ботев

Феноменология на българската душевност.

Това е книга за едно стихотворение - опит чрез една гениална творба да се реконструира моделът на българската душевност. Типологичният анализ не се задоволява с най-общите констатации за съдържателност и формални особености на Ботевото стихотворение Хаджи Димитър, а се стреми да определи и анализира всички ония пластове, които като културологични стойности и етнически особености определят тази българска душевност в нейната самобитна и в същото време отворена за чужди ценности структура. Във философско-естетическата цялост на Хаджи Димитър се съдържат и функционират генеративно-езическото, християнското, фолклорно-обредното и художественото отношение на българина към света, който го заобикаля, и света, който е в самия него.

Творбата на Ботев, взета сама за себе си и в контекста на цялата българска литературна и обществена история, е категорично доказателство за упованието на един народ, който има всички основания да се гордее със своята съдба - като минало, като настояще и като бъдеще.

Книгата е адресирана до преподаватели, студенти, ученици; до всички, които обичат родната литература и вярват в нейната способност да устоява на жестоките капризи, с които понякога ни изненадва обществено-политическата конюнктура.

Встъпителни думи
Феноменологична топография на Хаджи Димитър

• Генеалогично (митологично и онтологично) и художествено пространство на творбата

Феноменологично реконструиране на времето в Хаджи Димитър

• Съставки, функции и принципи на наслагване и моделиране

Феноменологичната образна система на Хаджи Димитър

• Типологичен и функционално-семантичен анализ

Човекът като феноменологичен субект и обект на поетическата действителност
Балканът
Кръвта / раната
Небето
Слънцето
Полето (Земята)
Денят
Жътварката
Орлицата / Соколът
Вълкът
Нощта
Месецът (Луната)
Звездите
Гората
Вятърът
Самодивите
Вместо заключение
Приложение: Фонологичен свод на Хаджи Димитър