Тази книга е посветена на Любен Каравелов - нов тип писател, интелектуалец, мислител и революционер. Той работи във всички литературни жанрове. Любен Каравелов е пряк предшественик на Иван Вазов като тип писател, който полага дълбоки и трайни основи на жанровата система в българската литература, въвежда тематиката, която ще разработва дълго време българската реалистична литература. Той e писател на идеи, въплътени в художествени образи и сюжети. Определено трябва да се каже, че той е и дълбок и проникновен мислител, политически философ и публицист, анализиращ времето и хода на българската национално-освободителна ... |
|
|
Величието на Ботев е толкова голямо, че ще е справедливо да признаем, че като него няма друг с такова значение в българската поезия и публицистика. Той изрази цялата пълнота на една епоха, нейния дух и същност, чувствата и мислите ѝ толкова ясно и чисто, с такива думи, че те не могат да бъдат повторени или дори наподобени. Затова и не е разбран в цялото му значение и смисъл. Книгата е част от поредицата Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Специалната поредица Дълг и чест на издателство Захарий Стоянов включва художествени и научни съчинения, посветени на знакови имена, на владетели, държавници, национални герои, просветители и духовни строители на Отечеството. Панко Анчев представя настоящата книга, посветена на Преподобни Паисий Хилендарски. Дълг и чест са свещените думи, гравирани по сабите на храбрите български кавалеристи на генерал Иван Колев, донесли на родината величави победи и неувяхваща слава със своя героизъм, безстрашие и саможертви. Тази книга, драги читатели, ни запознава с личността, творческото и историческото дело на преп. Паисий ... |
|
|
Тази книга не е история на литературата. Тя е философия на литературната история, т.е. осмисляне на идеите, които литературата изразява. Тя е опит да се открият движещите сили на литературната история и нейните връзки с обществото, която я поражда и чийто глас е тя. ... |
|
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
|
Добрият литературовед е свидетел на своето време също както и добрият писател. В изследванията си той показва образите на времето, неговите характери, начина на мислене. Литературознанието пресъздава живота чрез литературата, чрез погледа на писателите, които изучава и изследва. В тази книга Панко Анчев не прави апология на литературознанието, а предлага своята представа за него и за литературоведа, която си е изработил и която следва повече от 30 години. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг, Гамзатов, Суифт, Шекспир, Колдуел, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
Рейтинг: 6.00 / 4 гласа
