"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача. Атанас Далчев ... |
|
|
"Един ден човек ще разбере Един ден, след като е посетил Луната, човек ще обходи и други планети. И тогава чак ще види колко хубава е била Земята и ще разбере, че е живял в рая, но не е знаел и не е оценил това." Атанас Далчев ... |
|
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
