"Аз съм християнин, но признавам, че не съм изцяло стриктен в своите представи и отношения с Господ. Като всеки нормален човек изпитвам силно уважение и респект към религиите, но често търся и свое обяснение на това, което се случва (или се е случило) по света и лично с мен.
Преди няколко години, почина моя зет Масимо, когото много уважавам. В негова памет започнах да се кръстя три пъти, като втория път го правя отляво-надясно, по католически. Не помня защо и кога го реших, но в никакъв случай не смятам, че с това накърнявам по някакъв начин моето уважение и представа за Вездесъщия. Той знае най-добре кога, защо и какво правя, и какъв смисъл влагам във всяко едно свое действие.
Винаги съм се интересувал от религиите и техния фундаментален принос, а оттам и сакралното им място в човешката история. Много неща и днес не мога да осмисля напълно, но по някои въпроси си позволявам лично мнение, като този за предопределението например, който ме човърка от години. Стигнах до извода, че ние все пак имаме избор, но обикновено се изискват много усилия, за да се отклоним от предначертания път. Особено трудно е да направим това в правилната посока. Често даже не си даваме сметка, че е настъпил момент, когато можем и трябва да вземем съдбоносно решение, а то дори не ни изглежда такова. Малко е трудно за обяснение, затова ще дам пример. Да речем, че вие сте заклет вегетарианец. Стигнали сте до вегетарианството по свой избор, който обаче вероятно е предначертан от редица качества, способности и житейски случайности, придадени към същността ви още преди раждането. Така или иначе, вие сте вегетарианец, а живота ви предлага в един момент две блюда. В едното има голяма и сочна свинска пържола, а в другото - прекрасна свежа салата. Имате възможността да изберете едното или другото, но съм почти сигурен, какво ще е вашето решение. В този смисъл, всеки има свободата на избор, но той се оказва до голяма степен предопределен.
Примерът е доста елементарен, но показва колко значими и наглед нерешими житейски въпроси могат да възникнат край една религия, защото всяка религиозност е част от интимния, философски и екзистенциален фундамент, обясняваш и обуславящ човека, неговото мислене и мястото му във вселената. За това е добре, изграждайки личната си култура, да познаваме основните религиозни системи, да търсим и намираме в тях както уникалното и новаторското, така и онова, което ги свързва. За да се ориентираме, поне отчасти в привидно хаотичното ни битие.
Целта на тази книга е да запознае читателя с четирите световни монотеистични религии, като акцентира върху общото между тях, защото можем да подобрим днешния свят на глобален тероризъм и верска нетърпимост само като опознаем непредубедено другия и потърсим онова, което ни свързва или би могло да ни свърже."
Из книгата