Невидимият мост

Париж, 1937 г. Андраш Леви, унгарски евреин и студент по архитектура, печели стипендия и пристига от Будапеща с един куфар и с тайнствено писмо, което да предаде на K. Моргенщерн на улица „Севинье“. И докато се оплита в сложни и вълнуващи взаимоотношения с получателката на писмото, той научава тайна, която ще окаже влияние върху целия му живот. По същото време неговият по-голям брат започва да учи медицина в Модена, а по-малкият напуска училище, за да стане актьор. Но в Европа избухва Втората световна война и хвърля всеки един от братята в ужасяваща несигурност и борба срещу видими и невидими врагове.
От малкото унгарско градче Коняр до богатите домове в Будапеща и Париж, от самотата на Андраш до дълбоката и силна връзка, която той открива на улица „Севинье“, от отчаянието на зимите в Карпатия до ужасяващия живот в трудовите лагери, „Невидимият мост“ разказва историята на тази невероятна любов, подложена на изпитания. Това е и хроника на борбата на едно семейство за оцеляване в най-страшното време в световната история и приказка за опасната сила на изкуството във време на война.

"Вълнуващ, нежен и ужасяващ. Едно възхитително напомняне за това как книгите могат да променят живота ни. Това е романът на годината."
Андрю Гриър, автор на „Историята на един брак“

"Да се съживи един изцяло загубен свят – неговите гледки, аромати, сърдечни болки, възторзи и ужаси – сред страниците на един роман е постижение. Да дариш този свят и всеки, който го обитава, с душа, както прави Джули Оринджър в „Невидимият мост“, изисква нещо повече – гениалност, например."
Майкъл Шейбон, автор на „Мъжество за аматьори“

Джули Оринджър е автор на сборника с разкази „Как се диша под вода“ (2003 г.). Нейни разкази са публикувани в „Йеил Ривю“, където два пъти са били награждавани с Наградата на редакторите за най-добър разказ на годината и в „Парис Ривю“, където са получавали отличие за Откритие на годината през 1998 г.
„Как се диша под вода“ е обявена за книга на годината от „Сан Франциско Кроникъл“ и „Лос Анджелис Таймс“, както и за Най-забележителна книга на „Ню Йорк Таймс“. Преведена е на испански, френски, немски, холандски, португалски, японски, корейски, норвежки и италиански. „Невидимият мост“ е втората ѝ книга.
Живее в Бруклин със съпруга си, писателят Раян Харти, и работи върху нов роман.