Въпреки активния научен интерес към пасторала и към културата на Бел епок в българската литературна наука все още няма обстойни изследвания по тези теми. Настоящата монография откроява новите и оригинални употреби на пасторалното в едно изключително комплексно културно явление, каквото е Бел епок, както и духа и специфичната менталност на това време. Пасторалът е представен като метамодел (а не система от литературни жанрове) и неговите присъствия и транскрипции са анализирани не само в полето на елитарното, високото, но и на културната индустрия, както и в зоните на динамично обвързване между авангардно / кич, елитарно / комерсиално, които са особено репрезентативни за културата на модерността. Наблюденията са осъществени на базата на обстоен материал от артефакти - от Античността до първите десетилетия на XX век. Монографията представя пасторалното с неговите разнолики присъствия в литературата, живописта и музиката, балета, социалните и битовите практики.
Доц. д-р Дияна Николова преподава антична и западноевропейска литература в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Автор е на монографиите От разказа към мита (1997, в съавторство със С. Черпокова), Идеята за човека в старогръцката лирика (архаика и класика) (2010), съставител е на антологията Старогръцка лирика (2001). Научните ѝ интереси са в сферата на сравнителното литературознание, културологията, изкуствознанието. Член е на Академичен кръг по сравнително литературознание (ACCL / CALIC), на Българско общество за проучване на XVIII век.
