Социология на религията

В книгата са включени текстове по социология на религията на големия немски социолог и социален мислител Макс Вебер. Те съдържат анализи на религиозното осмисляне на света с постановения от големите религии етически баланс, т.е. идеята, че доброто бива възнаградено, а злото получава заслужено наказание. Тъй като това очевидно не е така, религиите прибягват към различни мисловни конструкции, за да примирят реалностите на живота с етическото рационализиране на света - т.нар. теодицея. Вебер изследва религиозните учения на големите световни религии с оглед на създадените от тях картини на света, светогледи и етики. Сред формираните от тях пътища на спасението се изтъква контрастът между аскеза и мистика и ролята на протестантската аскеза за възникване на модерния капитализъм. Проследяват се сродствата между религиозното и социалното, оформянето на специфично религиозни социални общности и отношенията между духовна и светска власт. Вебер се спира и на отношенията на религията с други сфери - икономика, власт, наука, изкуство, сексуалност, които стават все по-напрегнати с развитието им по собствена закономерност.

Максимилиан Карл Емил Вебер (1864 - 1920) e германски юрист, икономист, признат класик в областта на социологията и един от основателите ѝ като научна дисциплина. За основно философско наследство на М. Вебер могат да се считат тезите му, свързани със стопанската етика и социология на религията. По мнението на самия философ, социологията се занимава с разбирането на конкретните исторически събития, с действителността, тя е длъжна да установява общите правила, но не като цел, а като средство, защото идеалът в естествените науки се отхвърля като неприемлив. Трудовете на Вебер продължават да оказват своето въздействие върху развитието на социологията и в наши дни.