В книгата са включени текстове по социология на религията на големия немски социолог и социален мислител Макс Вебер. Те съдържат анализи на религиозното осмисляне на света с постановения от големите религии етически баланс, т.е. идеята, че доброто бива възнаградено, а злото получава заслужено наказание. Тъй като това очевидно не е така, религиите прибягват към различни мисловни конструкции, за да примирят реалностите на живота с етическото рационализиране на света - т.нар. теодицея. Вебер изследва религиозните учения на големите световни религии с оглед на създадените от тях картини на света, светогледи и етики. Сред ... |
|
"Мъртъв ли е наистина Бог? Или е жив? Или днес вече не се интересуваме от него? Може ли да е смъртен, наранен от чедата си, дали не е преходен, ако е човекоподобен? Има ли разлика между набожния и религиозния човек? Грях ли е да си атеист? Търсим ли божественото начало или ни e достатъчен масовият материализъм, който властва над планетата чрез бездуховните си политически и бизнес елити? Тази книга не дава отговори на тези въпроси, защото целта на проф. Гроздински е друга - не да дискутира или да морализира, а преди всичко да просвети със знанията си съзнанието на съвременния български читател. Поради това в ... |
|
Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров (1930 - 2022) е завършил Софийската духовна семинария през 1949 година и Духовната академия (сега Богословски факултет към Софийския университет Св. Климент Охридски) през 1953 година. В периода 1953 - 1957 година е редовен аспирант (докторант) в катедра Свещено писание на Стария завет, където от 1971 до 2012 година преподава последователно като асистент, старши преподавател, доцент и професор. Води курсове също във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий и в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Проф. Шиваров преподава в Нов български университет от ... |
|
Пред тебе, любезни читателю, е една от най-необикновените и най-важните творби на човешката словесност. Написана е преди около хиляда и шестотин години, между 397 и 400 г., от свети Аврелий Августин. Подготви се да го последваш - но не само в пътя му в мира сего, път достатъчно известен от неговите собствени произведения. Роден е на 13 ноември 354 г. в нумидийския град Тагаста в Северна Африка. Учи в родния си град, после в Мадавра (367 г.) и Картаген (371 г.). Преподава граматика и реторика в Тагаста (от 375 г.) и Рим (383 г.), Медиолан (дн. Милано) от 384 г. Получава светото кръщение на 24 април 387 г. в Медиолан. ... |
|
Протопрезвитер Александър Шмеман - православен църковен деятел, богослов, проповедник - е роден в Ревел през 1921 г. Средното си образование получава в Париж. През 1945 г. завършва Парижкия богословски институт и остава да преподава в катедрата по църковна история. През 1946 г, е ръкоположен за свещеник, а през 1951 г. се преселва в Ню Йорк, заедно със съпругата си и трите си деца, приемайки поканата на Православната семинария "Св. Владимир". През 1959 г. защитава в Париж докторска дисертация по литургическо богословие. От 1962 г. заема поста декан на Православната семинария в Ню Йорк. Почетен доктор на много ... |
|
"Какъв е този огън, който нашият Господ дойде да сложи на земята? Съгласно учението на великия православен отец от XIX век, епископ Теофан Затворник, това е ревността на православния християнин, вдъхновена от Светия Дух. Той пише: "Тя е онзи огън, който Господ дойде да сложи на земята, и който - попадайки върху земята на нашето естество, поглъща там всичко несъществено, а всичко, което е потребно, той претопява и пречиства. Нея е имал предвид апостолът, когато е писал до солуняни: Духа не угасяйте" (1 Сол. 5:19). Защото макар и този Дух да е Духът, даващ благодат, все пак Неговото присъствие у нас се ... |
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
|
Вдъхновяващият автор и пастир Били Греъм знае от колко голямо значение е надеждата за наличието на спокоен и щастлив живот. Ежедневните размишления зареждат с надежда всеки ден. Сутрешното четиво подготвя за това, което предстои през деня, а вечерното за осмисляне на преживяното през деня в пълнотата на Божията благодат. Всекидневното преживяване ще е благословение за душата ви като Божията вечно търсена надежда ще остане център на всичко, което правите. Книгата съдържа 730 статии разпределени по дати за четене всеки ден - сутрин и вечер. ... |
|
Живот, писма, поучения. ... Св. Православна Църква приема наред със Свещеното Писание, респективно Светата Библия и Свещеното Предание като истински извор на християнската вяра. Това са Апостолските правила, Каноните и вероопределенията на седемте Вселенски събори и творенията на древните св. Отци и църковни учители, обхващащи периода от II до IX век. Сред тях завидно място заема със своята святост, подвижничество, деятелност и добродетелност Богоносната личност на Преподобни Антоний Велики, основоположник на Източното монашество. В резултат на своя дългогодишен светоотечески опит: себеотречение, кръстоносене, вътрешни и ... |
|
Сред днешните православни християни се шири с успех тежкият грях на осъждането. Някои превратно го смятат за невинна от гледище на духовния живот проява, други го мислят за нещо полезно, а трети - за нещо дори добродетелно. Той е успял да си спечели много привърженици, защото прилича на добродетел. Често дори си поставя маската на ревност по доброто, истината, любовта. Поради това повечето хора със спокойна съвест го вършат. А всъщност той има крайно гибелни последици. Упорстването в него осуетява спасението на душата. Св. Йоан Лествичник казва: "Както огънят е противоположен на водата, тъй и желаещият да води ... |
|
В книгата митрополит Калистос води читателя по пътя към скришните стаи на човешката душа, "тъй като царството вътре в нас и Царството на бъдещия век са едно и също нещо", към тайнството на православния опит от покаянието, към чудото на вярата като усещане на удивление, но и към няки богословски проблеми, за които самият автор отбелязва: "Има въпроси, на които, поне при сегашното състояние на нашето познание, ние не сме в състояние да отговорим. И все пак, колкото и невъзможни за отговор да изглеждат те, ние не можем да избегнем тяхното поставяне." Книгата предлага размисли по теми, свързани с ... |
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |