Списание Литературата

В книга 33 темата на броя е популярната литература.

"Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския (регионален) принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите.

Списание Литературата се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политиката на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Вторият дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката."
От издателите

Популярната литература. Текстове, контексти и полемики. Въведение - Рупаян Мукерджи (Превод от английски: Ива Анастасова)
Криминалната литература като световна литература. Увод - Луис Нилсон, Дейвид Дамрош, Тео Д'хан (Превод от английски: Милена Попова)
С оглед на глобалния пазар: агенти, писатели и разпространението по света на съвременна шведска криминална литература - Карл Берглунд (Превод от английски: Милена Попова)
Фотография и литература. Из литературните периферии - Пламен Шуликов
За една популярна книга от непопулярен автор - Хюсеин Мевсим
Вестникарство и роман - Петър Завоев, Кривата круша - Алберт Бенбасат
Епистемичният релативизъм от перспективата на един белетрист и на един физик - Юлияна Стоянова
Около един естраден шлагер на Мирей Башийо и за ирониите на Миряна Башева - Евдокия Борисова
Цитатите от масовата литература и култура и от модерната класика в експерименталното писане на Борис Априлов - Мая Горчева
Игри с популярното - Яница Радева
Високотиражни романи - практики на озаглавяване, картография на желанието, визии за социалността - Инна Пелева
Възхвала на мъжествеността: образи на мъжеството в популярната жанрова литература - Полина Пенкова