Ю Хуа (1960) израства в безпросветните времена на Културната революция, след това работи известно време като зъболекар, преди да пробие като писател през 80
-те и да се превърне през следващите десетилетия в един от най-четените китайски белетристи. Ранните му авангардни разкази го извеждат на предна линия сред писателите, отговорни за либерализирането на китайската литература след десетилетия единовластие на социалистическия реализъм, а последвалите ги реалистични романи
Живи, Сю Сангуан продава кръвта си и Братя му спечелват още по-широка слава в Китай и в света, както и чести споменавания в букмейкърските списъци с претенденти за Нобеловата награда за литература. Ю Хуа е и продуктивен есеист - наред с деветте си белетристични книги той издава множество сборници с есета, а през 2013 и 1024 г. води колонка за Китай в Ню Йорк Таймс, в която отправя критически поглед към щекотливи съвременни въпроси като цензурата, корупцията, патриотизма... Важни теми за него са също спомените, историята, обществото, писането, литературата - всички те присъстват и в
Китай в десет думи, единствения му есеистичен сборник, който така и не е издаден в родината му (преди всичко заради първото есе, в което разказва личното си преживяване на протестите на Тиенанмън през 1989 г., едно от големите табута в китайската политическа реалност). Въпреки че по думите на Ю Хуа тази книга е написана за китайски читатели, на оригиналния ѝ език тя е издадена само в Тайван, а от написването ѝ през 2009 г. до сега е преведена на повече от двайсет езика.
Независимо дали става въпрос за ранните му авангардни разкази, за по-нататъшните му реалистични романи или за мемоарните му есета, общата нишка в творчеството на Ю Хуа е влечението към страданието. Писателската му настройка е да разравя това, което се крие зад официалните наративи и впечатляващите статистики, и да се вглежда там, откъдето другите са склонни да извръщат погледи.
Запазването на паметта за миналото е особено важно за Ю Хуа - обичайно за романите му е да проследяват съдбата на един или няколко персонажи през различни исторически периоди, а в есетата си той често прави находчиви аналогии между миналото и настоящето, посочва какво е забравено и какво е само привидно загърбено, какво е фрапиращо различното и какво е притеснително еднаквото между епохите. Най-често се връща към епохата на Културната революция, която в интервю за Парис Ривю описва като хаос - "беше трагично, комично, всякакво". Същевременно Ю Хуа сам признава, че паметта невинаги е надеждна и че понякога в потока на писане границата между документиране и съчиняване се размива.