Списание Литературата

В книга 30 от списание Литературата темата на броя е литература и кино.

"Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския (регионален) принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите

Списание Литературата се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политика на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Във втория дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката."
От издателите

Лорънс Венути. Адаптация, превод, критика (Прев. от английски: Огнян Ковачев)
Робърт Стам. Киното и канонът на световната литература (Прев. от английски: Ружа Мускурова)
Огнян Ковачев. Декамерон: Филмова адаптация и стратегии за интерпретация
Ориета Антова. Топосът време в романите Супергерои и Първият ден от моя живот и техните филмови адаптации
Димитър Радев. Траур и меланхолия по ирландски във филма Баншите от Инишерин на Мартин Макдона
Галина Георгиева. Режисьорът се нуждае, ние пишем (Реконструкции на тема Тарковски и Братя Стругацки)
Николай Генов. Зов за завръщане към Спомени на едро: Употреби на паметта при Филип К. Дик, Пол Верховен и Лен Уайзман
Кристина Йорданова. Белият шум на културата
Владимир Давчев. Заспиването е събуждане. Анализ на романа Спящият човек на Жорж Перек и едноименния филм - адаптация
Андрей Иванов. Маскулинността в постколониална перспектива (Върху филма Beau travail на Клер Дени)
Стефан Гончаров. Употребата на технически образи в книгите на Ани Ерно
Бойко Пенчев. Епос по сталински. Екранизацията на Под игото от 1952 г.
Людмил Димитров. Мелодия за (кози) рог и (балкански) оркестър
Полина Пенкова. Жени на екрана: филмовата адаптация като идея и идеология
Виктория Викторова. Автофикцията в литературата и киното като терапия
Ретроспективи

• Людмила Миндова. Весна Парун и България
• Елена Дараданова. Рецепция на лириката на Весна Парун в България
• Ksenija Banovic. Fanatik istine. Vesna Parun u NR Bugarskoj (1962 - 1967)
• Катя Зографова. Епистоларният архив на Весна Парун в България и неговите хоризонти
• Ana Vasung. O prijevodima Vesne Parun (Analiza prijevoda zbirke Poezija Penje Peneva)
• Marijana Bijelic. Idealizam u poeziji Vesne Parun i Blage Dimitrove
• Sanja Knežević. Ex Ponto - tri putopisne razglednice Vesne Parun
• Антоанета Балчева. България в пътеписите на Весна Парун
• Mirko Curic. Paratekst u zbirci Vesne Parun Bubnjevi umjesto srca (2003)
• Tin Lemac. Slikovita refleksija u pjesnickoj zbirci Vjetar Trakije Vesne Parun
• Людмила Миндова. Метафизически съответствия в поетическата книга на Весна Парун Вятърът на Тракия

Дебюти

• Александър Димитров. Диаболичното в романа Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе
• Самуил Радилов. Митологични измерения на художествения свят в разказите от сборника Ръж на Ангел Каралийчев
• Теодора Петрова. Мир вам на Емилия Дворянова: Антиутопия на надеждата и пре-сътворението

Отзиви

• Юлияна Стоянова. Да откриеш себе си чрез Другия в: Двойници и раздвоено съзнание в кинодраматургията на Марин Дамянов
• Ориета Антова. За книгата на Вера Найденова Япония на екрана и на живо
• Ноеми Стоичкова. Литературна(та) история на днешната литература: невъзможните възможности
• Мартин Колев. Любовта като посвещение и интерпретативно изпитание: за сборника от конференцията Българската любовна лирика - прочити и контексти
• Маргарита Станева. Литература на децата

За авторите
Списание Литературата
Изисквания към материалите за публикация в сп. Литературата
Етика на публикуване