Африканският приятел

Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо.
Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава по...кана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане.
Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят на трапезата си. Когато чужденецът се оказва, че проповядва Божието слово, пияният домакин става агресивен. Постепенно неговият замък се превръща в ужасен затвор, от който за никого от участниците няма измъкване.
Йоханес Гелих ни представя една твърде зловеща камерна творба, която въздейства с рядка интензивност.

Йоханес Гелих е роден през 1969 г. в Залцбург, а днес живее във Виена. Следвал е Театрознание и германистика във Виена, специализирал е в Мадрид. Две години е бил лектор в Румъния. Издава антология на съвременната румънска литература и двуезична антология "Срещу течението" с нова австрийска проза. Има многобройни публикации и репортажи в списания и вестници, както и по телевизията. Автор на радиопиеси. Издава новелата "Следата на библиотекаря" (2003) и романа "Хлор" (2006), който е награден. През 2008 г. издава романа "Африканският приятел", публикуван преди това като приложение с продължение във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

"Интелигентен, многопластов и жесток роман."
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

""Африканският приятел" е независимо от близостта с "Чужденецът" на Камю, смущаващо жесток силен текст."
Зюддойче Цайтунг

""Африканският приятел" е илюстрация на социалния разпад и убийствената случайност: Нелегалният чужденец става жертва на съвсем нормално перверзния еснаф."
Нойе Цюрхер Цайтунг

""Африканският приятел" е книга, която хваща читателя и не го оставя още дълго, след като я е затворил."
Дойче Веле