До другия петък. Пиеса

Двама приятели, и двамата около 65-годишни, се срещат един път седмично в заведение, наречено При чешкото посолство. Те се познават от младостта си, били са заедно в интернат в някакъв провинциален град. По-късно единият е станал книжар, а другият е вече професор по романистика. Междувременно са загубили връзка помежду си, но от известно време се срещат отново всеки петък. Двамата разговарят за отминалите времена, коментират съвременните събития, спорят и се смеят, като често формулират твърде крайни мнения. Доцентът става все по-радикален и политически десен, книжарят защитава своите социални убеждения, но все повече ги губи под влияние на мрачната картина на света. Под тази планина от изговорени думи се крие, без да е изговорена, но все по-доловимо, драмата от разочарованието от живота, както и страхът от стареенето, от болести, раздяла и смърт. В тази драма драматичното играе само допълнителна роля, но това е само привидно.

Това е пиеса, в която автора по своя специфичен начин разказва с много симпатия и ирония за двама души в края на техния живот.

"Книжаря: Престани постоянно да ме определящ като суперляв активист. Понякога, когато с дни не съм се движил и само чакам да отида до клозета, ми причернява от самия мен. Гледам си дебелия корем и вече не мисля за разширяване на правата за свобода, а само за намаляване на обхвата на корема ми. Не чета книги за диалектиката, а само за диети. Да ти се доповръща. През цялото време имам гузна съвест, че правя прекалено малко срещу политическите безумия. Бих предпочел да изляза на улицата покрит с лепенки за грижи за климата. Тогава човек може да протестира и като седи. Хайде да говорим за друго нещо."
Из пиесата