След 50-те години на XX век, преминали под знака на затворите, концентрационните лагери и репресиите, комунистическа Румъния навлиза през 60-те в нова фаза, която носи за мислещите хора надежда за известно нормализиране на политическия и културния живот. В литературата също настъпва време за излизане от сянката на социалистическия реализъм и на културата на пролетариата и време за възстановяване на естетическите стойности, макар че все още е трудно да бъде пренебрегнат идеологическият фактор.
Много от румънските писатели, които дебютират през 60-те и 70-те, имат предпочитание към жанра на романа, който се оказва подходящо средство за преодоляване на цензурата, той като предоставя възможност за извършване на литературна дисекция на действителността, за дълбок психологически анализ, за отправяне на индиректни критики към режима, за проблематизиране на различни аспекти на живота в тоталитарния свят и най-вече възможност за задълбочено общуване и обмяна на истини с читателя чрез двупластовостта на текста.
