Миг от моята душа. Поезия

"Единствен миг е нужен, за да изтанцуваш танца на живота. Да полетиш към безвремието като сладкопойна птица, която, пеейки своята песен, чака да притихне сред клоните на вечността. Танцът на жената е вълнуващ. Такова е и творчеството на Луиза Кръстанова, която чрез дебютната си стихосбирка Миг от моята душа пристъпва към онова море на поезията, което понякога примамва да се потопим много надълбоко в един съвсем различен свят.

В стихосбирката е оставена по частичка за родината, любимата майка, спомените и любовта. Глъчката радост като утринен поздрав се слива с всичко останало от деня, за да съхрани щастието в съня на едно младо сърце.

Поезията винаги разказва с вълнение на света за миговете на сърцето... Подарявайки си този миг, читателю, ти ще отпиеш от чашата на живота... Четейки, ти все повече ще преоткриваш себе си, а душата ти ще пламти, жадна за изкуство."
От издателството

Луиза Людмилова Кръстанова е родена в град Пазарджик през 2003 г. От пет годишна възраст танцува български народни танци, харесва спорта и най-вече поезията. На около 14 години започва с първите си опити в писането на стихотворения. "Писането на поезия най-вече ми помага да успея да надникна в душите на хората и прочета какво се крие в съзнанието им. Може би ненапълно, но все пак ми дава възможност да открия частица от себе си в тях.". Отличена е с втора награда във втора възрастова група в Първия международен конкурс Защо пиша това писмо? на ИК Многоточие със стихотворението Танц на жена и с участие в сборника на конкурса през 2022 г. Достига и до втори кръг на Международния литературен конкурс Млад писател през 2022 г.

Ти

Имам само теб.
Ти си моето вдъхновение.
Да пиша. Да чувствам. Да живея.
Сама гледам всичко със презрение,
а ти ми вдъхваш надеждата в живота.
Не съм и предполагала, че възможно е
човек така да може да обича
и в огън от любов да изгори,
а след това да заживее...
Сякаш единствената светлина си ти!

Спряло време

Небето се отваря ненадейно - като бездна,
душата ми завлича, без да заплати.
Аз как така за миг изчезвам,
пък животът мирно си върви.

Колко редно е да искам
секунда само да догоня вечността.
Някой ден, за път последен
ще се изправя - да обичам и благодаря.

После ще потъна надалече,
на пръсти ще танцувам сред звезди.
Часовникът е спрял да отброява вече,
а пък времето е спряло да лети.

Нека

Нека да бъде златна пустиня
и нека да бъде изящно небе.
Нека направим нещо красиво
и нека бъдем сърце до сърце

Притихнали там, не по неволя,
сред прииждащи топли вълни,
да отпратим заедно и последната воля,
да се предадем и да бъдем сами.
Луиза Кръстанова