Списание Литературата

В книга 32 темата на броя е литература и театър.

"Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския (регионален) принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите

Списание Литературата се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политика на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Във втория дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката."
От издателите

Ан Юберсфелд. Текст - представление (Прев. от английски: Ружа Мускурова)
Александър Панов. Раждането на театъра
Камелия Спасова. Техниките на актьора: мимесис и мимикрия във Филоктет на Софокъл
Мария Калинова. Пак, значи, вещицата ще помага (Драматургията на Йохан Волфганг фон Гьоте и раждането на метапсихологията)
Петя Йосифова-Хънкинс. Текст, фрагмент, синтез, или текстът в театъра днес
Благой Бойчев. Нов театрален жанр ли е документалният театър?
Калина Стефанова. Театърът на Източна Европа - театър, който променя живота
Виолета Дечева. Прекрачване
Камелия Николова. За театралните прочити на драматическата поема Пер Гинт в България
Силвия Борисова. Вино от глухарчета в сетива и лета
Лора Ненковска. Румънската драматургия след 1990 година - промяна на парадигмата и търсене на нова идентичност
Илиана Чекова-Димитрова. Фолклорни куклени представления на улицата: Петрушка и неговите европейски събратя
Людмила Миндова. Разбунтуваният човек и свободата в драматургията на Кирил Топалов, Драго Янчар и Миро Гавран
Николета Пътова. Драматургът Иван Вазов – развитие на възрожденската традиция
Елизария Рускова. Диалог на втора степен. Драматичният дискурс в Страхил страшен хайдутин на Петко Тодоров
Людмил Димитров. Антихрист: приписки на светло и на тъмно
Румен Троев. Възкресението на Архангел Михаил (От идея до премиера - разказ на един актьор, драматург и мечтател)
Владимир Давчев. На театър с книга. Есе на тема Литература и театър
Литературата и театърът: един за друг родени? (Анкета с театрали, проведена и коментирана от Людмил Димитров)
Ретроспективи

• Евдокия Борисова. Един опит за история на идеите на българската литературна поетика в последното полувековие

Дебюти

• Йоанна Янева. Опит за саморефлексия в ада. При закрити врата от Жан-Пол Сартр
• Златина Дамянова. Погледът в миналото като поглед в настоящето. Херменевтичен анализ на Под манастирската лоза на Елин Пелин
• Ивона Въртелкова. Дневникът като разказ за духовното израстване в Зара. Страници из един дневник на Евгения Димитрова
• Кристин Димитрова. Вера Балабанова - забравеният духовен меценат на българските писатели
• Гергана Христова. Специфични характеристики на стереотипите и предразсъдъците, свързани с пола. Дискриминация по полов признак

Отзиви

• Людмил Димитров. Да преминеш Рюбекона, или е(сте)тика на събуждането
• Ориета Антова. Книгата на Ромео Попилиев Светът като воля за песен или Модернизмът на Петко Ю. Тодоров
• Полина Цончева. Лао Шъ и пътят на Певци с барабани до българските читатели
• Лора Ненковска За Сравнителното литературознание днес
• Емилия Македонска. Чешкият ъндърграунд
• Екатерина Калева. Мисия България и(ли) американската следа
• Ноеми Стоичкова. Съвременни литературноисторически потенциали на една персоналистична монография
• Мартин Колев. Защо имаме българска маринистика: за Въведение в българската морска белетристика от първата половина на XX век на Андрей Ташев

За авторите
Списание Литературата
Изисквания към материалите за публикация в сп. Литературата
Етика на публикуване