"
ВремеНа баща ми
Опитвам се да ги отлепя,
но мислите за него
полепват като юлска жега по мен.
Питам се как не забелязах
побелялата му коса,
слабите му и немощни нозе?
Връщам времето назад...
Последно ме бе държал за ръка...
и го попитах:
Тате, кога ще порасна?
Реторичен въпросЩе останеш ли безразличен,
ако единствената ти слабост
е на един копнеж разстояние?
Любов е в женски родКогато миналото
и настоящето му
си подадоха ръка
едно малко момиченце попита:
Коя е тя?.
СезониЛюбовта е когато през пролетта те срещам
и отварям душата си за пеперудите.
През лятото телата ни са солени и изгорели
от нежности споделени.
През есента цветовете на листата
обагрят зениците ни и благодарим.
Зимата сгушени заспиваме под звуците на Вивалди.
Обещание за пролетОстани с мен под топлите чаршафи.
Ще се обвия около теб
като бръшлян.
Няма да те задуша.
Ще разцъфна."
Андреа Попдимитрова