Повече ще те няма. Поезия

"Андреа Попдимитрова умее да създава поезия от липсата, от болката, от разпадането на света, от нищото, което остава след любовта и живота. И това я прави истински поет. Но едновременно с това тя се вълнува и от болезнени социални теми, забелязва неумолимия ход на времето и знае кое е ценното, което не бива да губим. Повече ще те няма е не само дълбоко интимен вик с кратки, болезнени и провокативни стихотворения, но и едно напомняне, че всички ние сме тук само за малко и въпреки че повече ще ни няма, важното е онова, което ще оставим след себе си."
Ива Спиридонова

"Време
На баща ми

Опитвам се да ги отлепя,
но мислите за него
полепват като юлска жега по мен.
Питам се как не забелязах
побелялата му коса,
слабите му и немощни нозе?
Връщам времето назад...
Последно ме бе държал за ръка...
и го попитах:
Тате, кога ще порасна?

Реторичен въпрос

Ще останеш ли безразличен,
ако единствената ти слабост
е на един копнеж разстояние?

Любов е в женски род

Когато миналото
и настоящето му
си подадоха ръка
едно малко момиченце попита:
Коя е тя?.

Сезони

Любовта е когато през пролетта те срещам
и отварям душата си за пеперудите.
През лятото телата ни са солени и изгорели
от нежности споделени.
През есента цветовете на листата
обагрят зениците ни и благодарим.
Зимата сгушени заспиваме под звуците на Вивалди.

Обещание за пролет

Остани с мен под топлите чаршафи.
Ще се обвия около теб
като бръшлян.
Няма да те задуша.
Ще разцъфна."
Андреа Попдимитрова