
Окуджава оставя в наследство и невероятна проза -разкази, повести и романи. Романът "Закритият театър" получава през 1994 г. Международната награда Букър за най-добър роман на годината.
В книгата "Превратностите на съдбата" са включени за първи път на български език негови повести и разкази, които са в голяма степен автобиографични, изпълнени с критическа рефлексия и остроумна самоирония. Включени са и последните приживе публикувани "Автобиографични историйки".
Булат Окуджава умира през 1997 г. в Париж. Същата година в Русия е учредена Държавна награда на неговото име.
"... Аз, в най-общи линии, имам щастлива литературна съдба. Тя се получи след многочислени трудности, препятствия, конфликти - това ли не е щастие? Съдбата ме закали, научи ме на много неща и в същото време не ме лиши от способността да изразявам себе си с тези средства, с които ме е надарила природата. Добре или зле се разпореждам с тях - не аз трябва да отсъдя. Във всеки случай, много се старах. Ако бях се поблазнил, то бих сметнал, че на мен ми предстои да напиша най-значителното си произведение. Но, за щастие, аз се научих да не се изкушавам... "
Булат Окуджава