Роман, който лекува всяка болка... "С празен джоб се живее, ама с празно сърце как се живее?" За да открие отново истината в сърцето си, Яна трябва да поеме назад - към миналото и към корените, от които се е опитала да се отскубне. Съдбата ще я отведе в почти обезлюденото село Елици, където красотата на природата, мъдростта на местните и изконните български ритуали отключват отдавна задрямали кътчета в душата ѝ. Селото крие много тайни, а най-странната от тях е, че на това забравено от бога място вековна мистерия от българската история чака да бъде разкрита... Книга първа от поредицата Жива на Ина ... |
|
|
"За първи път излиза книга за Лили Иванова, която съдържа записаното в нейния личен дневник." Валерия Велева В последните 15 години звездното име на българската поп сцена е водила записки с нейни мисли за Бог, за България, за публиката - мисли, които издават дълбоката, точна и вярна преценка за нещата в живота, в музиката и в отношенията между хората. Дневникът на Лили Иванова - това е вътрешният ѝ свят, където тя не допуска никого. Върху белите листове, изписани с красив почерк, сякаш е нарисувана душата ѝ. И когато ги разгръщаш, виждаш една силна и одухотворена личност, която знае какво иска, ... |
|
|
В началото на 2020 година за пореден път на човечеството бе съобщено, че е изправено пред смъртоносна пандемия, която ще вземе стотици милиони жертви. Месеци по-късно, отново за пореден път се оказа, че нищо от предсказанията на медийната пропаганда не се случи. Средната възраст на официално починалите от Covid-19 в България бе 75 години, но средната продължителност на живота в нашата страна е само 74. Въпреки това, чрез съгласувано безумни действия, насочени срещу хипотетичен проблем, правителството почти напълно разруши икономиката, остави стотици хиляди семейства без препитание и досъсипа ключовите за бъдещето и ... |
|
|
Първата книжка от поредицата "40 образователни игри" е насочена към възрастовата категория 4-5 години. Упражненията в книжката целят да развият наблюдателността, концентрацията и фината моторика у децата. ... |
|
|
Това е вторият роман на Румяна Халачева, който е продължение на издадения за първи път през 2018 година Дълбините на древността. Може да бъде четен и самостоятелно. В Дълбините на душата читателите отново ще намерят ценни житейски и духовни знания, поднесени увлекателно. И тази книга носи силен положителен и просветляващ съзнанието заряд. Ако се чудите защо се случват всички странни събития през последните три години, защо страданието се увеличи неимоверно и как да го преодолеем по най-добрия възможен начин, в книгата ще намерите голяма част от отговорите. В нея са описани и някои добре забравени знания и умения за ... |
|
|
Трето преработено издание с отстранени чуждици. ... Ако се гордеете, че сте българи, ако сте любопитни да научните какво наистина се случва в нашия свят, ако искате сами да творите живота си, "Дълбините на древността" е вашата книга. Един увлекателен съвременен роман, преплетен с най-важните моменти от българската история, в търсене на изгубения дух и начините за възраждането му. На страниците на книгите оживяват знакови личности от дълбока древност до наши дни. Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме, какво е мястото ни в глобалните политически игри, как един човек и един народ могат да променят съдбата си, ... |
|
|
Малко е да се каже, че това са лични спомени - те са енциклопедия на най-ценното в историко-етно-социален план, което една чужденка е видяла, пресъздала и възвеличила. Забележително е нейното отношение към природата ни, която нарича магическа, към диханието на Розовата долина, към културното наследство, което София притежава като безценен ореол на мъдрост, поетичност и надежда. Атмосферата на книгата ще изненада скептиците, които са вечно недоволни от държавата ни."Изглежда много българи са си въобразявали, че отивайки на запад и присъединявайки се към Европа, автоматично ще получат достъп до ослепителното изобилие ... |
|
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
