Малина Томова е родена на 21 януари 1950 година в град Пловдив. Тя е трето дете в семейството на Йорданка и Тома Тодорови (преди нея са родени сестра ѝ Елена и брат ѝ Атанас). В края на 1972 година се омъжва за Иван Цанев, а в края на 1978 вече е майка на три дъщери: Рада, Цвета и Дана. (Не доживява да види внучката си на име Мая.)
През 1968 година завършва пловдивската руска гимназия (и английската като частна ученичка), а на следващата година заминава за родопското село Мугла, за да бъде учителка на тамошните деца. От 1971 до 1976 година следва филология в Софийския университет Свети Климент Охридски. Между 1981 и 1989 година работи като външен редактор във великотърновския алманах Янтра. През 1991 става съоснователка на Литературен вестник, в чийто редакторски екип е до края на живота си. От 1993 до 1997 година е главен редактор на вестник Романо ило / Циганско сърце.
Автор е на книгите Душа (1978), Ежелюбов (1987), Стигмати. Книга на познанието (1994), Жизнен опит (2010). Нейни стихотворения са превеждани на английски, френски, испански, руски, полски, унгарски, сръбски и хърватски. Сценаристка е на филмовия сериал Гори, гори, огънче и на документалния филм Василица (а и на незаснетата История на една шапка). Получава сливенската литературна награда на името на Цветан Зангов през 1973 година, а през 1979 наградата на шуменския университет за най-добра първа книга. Кинокритиката ѝ присъжда през 1994 година награда за сценария на филма Гори, гори, огънче. През 2008 година ѝ връчват Награда за принос към свободата на духа Георги Василев. През 2012 година е удостоена посмъртно с наградата Иван Николов за цялостно творчество, а през 2013 година и с международното отличие за заслуги към полската култура Bene Merito.
Превела е от руски дузина книги, между които Имало едно време.Zoo или нелюбовни писма от Виктор Шкловски (1982), Съдби. Срещи от миналото от Наталия Илина (1984), Малки романи от естонския писател Ен Ветемаа (1986), Третото око, избрани стихотворения от Ксения Некрасова (1984). Превеждала е отделни творби от Андрей Вознесенски, Новела Матвеева и Лев Озеров (преводач на Атанас-Далчева поезия).
Стигмати нарича тя книгоиздателството, което създава през 1996 година. През следващите 15 години с това лого излизат десетки стойностни заглавия от нашата и преводната поезия, проза и хуманитаристика. Издателският диапазон е широк: от античните поети Сафо и Пиндар през търсача на изгубеното време
Марсел Пруст до Збигнев Херберт, който чрез Силата на вкуса подсказа на българските си почитатели как да разпознават истинността в написаното слово. Сред обществените ѝ прояви изпъкват няколко, за които си струва да се говори. През 1994 година поетесата Малина Томова е между основателите на независимото Сдружение на български писатели. От 1998 година тя е председател на фондация Арс Еквитатис. През 2007 година е сред учредителите на Българско общество на хуманитарните издатели. През декември 2009 година по нейна инициатива е представен филмовият цикъл Въпреки: българското документално кино на прага на промените.
Малина почина на 17 септември 2011 година в софийското си жилище на бул. Скобелев №41. Опелото се състоя на 20 септември в църквата Свети Архангел Михаил (срещу централното пловдивско гробище). На погребението ѝ се стекоха да я изпратят десетки пишещи братя и сестри, приятели и почитатели от родния ѝ град, от столицата и от други места. Прощално слово на гроба ѝ произнесе Божана Апостолова.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
