Във Виртуалната кръчма се пие виртуално, но се разказва реално - съобразно клиентелата и броя на питиетата...
Посетителите могат да избират от менюто на своите смартфони и компютри ресторантския интериор, дали да бъдат разказвачи или слушатели и с кого да пият и споделят. Клиентите могат едновременно да са под карантина и в бара, да бъдат с жените си и без тях, у дома си и в любимата кръчма, с колеги от работата и с приятели на другия край на света.
Като истинските кръчми Виртуалката приютява познати и непознати. Тя е онлайн изобретение, имитиращо традиционно питейно заведение - винаги отворено за хора с недоизпито минало и недоразказани истории.
Но накрая все някой трябва да плати. В брой или с карта. И както често се случва, май и във Виртуалната кръчма ще плати по-бедният.
Панайот Карагьозов завършва Славянска филология в Софийския университет и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в СУ, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор. Заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии - ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005 - 2009), зам. декан (1994 - 1997) и декан (2007 - 2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика.
Той е автор на осем книги, сред които монографиите Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, Някогашните славяни днес и Славянските свети мъченици. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванайсет европейски страни, Япония, Канада и САЩ. Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997 - 2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002 - 2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети.
За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента. Карагьозов е преводач на полска поезия, публикувана в стихосбирките Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска, Фрашки и целувки, Това тяло можеше да бъде мое и антологията Полската поезия между двете световни войни.
Виртуалната кръчма. Мъжки приказки е неговият дебют в художествената проза.