Виртуалната кръчма. Мъжки приказки

Във Виртуалната кръчма се пие виртуално, но се разказва реално - съобразно клиентелата и броя на питиетата...

Посетителите могат да избират от менюто на своите смартфони и компютри ресторантския интериор, дали да бъдат разказвачи или слушатели и с кого да пият и споделят. Клиентите могат едновременно да са под карантина и в бара, да бъдат с жените си и без тях, у дома си и в любимата кръчма, с колеги от работата и с приятели на другия край на света.

Като истинските кръчми Виртуалката приютява познати и непознати. Тя е онлайн изобретение, имитиращо традиционно питейно заведение - винаги отворено за хора с недоизпито минало и недоразказани истории.

Но накрая все някой трябва да плати. В брой или с карта. И както често се случва, май и във Виртуалната кръчма ще плати по-бедният.

Панайот Карагьозов завършва Славянска филология в Софийския университет и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в СУ, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор. Заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии - ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005 - 2009), зам. декан (1994 - 1997) и декан (2007 - 2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика.

Той е автор на осем книги, сред които монографиите Самосознание словесности. Историографии славянских литератур, Някогашните славяни днес и Славянските свети мъченици. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванайсет европейски страни, Япония, Канада и САЩ. Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997 - 2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002 - 2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети.

За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента. Карагьозов е преводач на полска поезия, публикувана в стихосбирките Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска, Фрашки и целувки, Това тяло можеше да бъде мое и антологията Полската поезия между двете световни войни.

Виртуалната кръчма. Мъжки приказки е неговият дебют в художествената проза.

"Екскурзия

"Продажбите на виагра и венерическите болести в комплексите за пенсионери в щата Флорида драстично нарастват."
Ocean City Journal

На екскурзия в чужбина сме. От онези за младежи на 55 плюс. Повечето сме счетоводители и лекари, но има и учители. Обикаляме Италия през зимата. По-евтино е и ги няма летните тълпи. Разглеждаме музеи и галерии и най-дълго се задържаме пред скулптурите. Гледаме голите торсове, сякаш току-що сме осъзнали пола си. Сега обаче мъжете се вторачват в мъжките, а жените - в женските подробности. Мраморът си е мрамор! Не е мръднал векове. Няма целулит и стрии. Не се сбръчква. Стои си твърд и бял.

Днес цял ден сме на открито. Сутринта разгледахме Неапол, а след обяд Позитано и Амалфи - шарени градчета като Търново, с накацали над морето къщи. Пътят е ужасно тесен и с много завои, ама си струваше. Издържахме мъжки - никой от нас не повърна като датчанките зад шофьора.

Поизморихме се, пък и се стъмва рано, но на връщане се отбихме и в Помпей. Следвайки стрелките-пениси върху настилката, стигнахме до публичния дом. Не видяхме много, но каквото е останало - останало. Същото като с мераците. Жената на учителя застина като лава пред нарисуваните пози-мостри и въздъхна: "Не си е работа да къташ ренесансов дух в антично тяло". Мъжът ѝ, снимайки гравираните фалоси по фасадите, подхвърли безадресно, че според него полов член без тяло си е чист вибратор. В автобуса седнаха отделно.

Всеки втори ден нощуваме в различен град, а всяка вечер сме в една и съща кръчма - в кръчмата на спомените. Пием леко бяло вино до насита и си разказваме небивалици. Най-често взима думата счетоводителят-ловджия. Снощи се хвалеше, че все още отстрелвал катерички в мола, а преди малко каза, че за пикантните истории, които си разказваме, виното е като виаграта за след историите - правело от нищото нещо! Дамите сведоха поглед, а кавалерите им се спогледаха дали да продължат на вино, или да минат на виагра. Без половинката си, даскалът изфъфли, че е на разделно пиене. Уж повечето сме с жените и мъжете си, но не съвсем. Лъжем се, без да си вярваме, но важното е, че се смеем до припадък. Смеем се на другите и на себе си.

В промеждутъка между две лакърдии дамата до мен ме смъмри: "Стига си мълчал. Имаме толкова истории. Може да разкажеш някоя". "Ами, като много искаш, разкажи ги ти!" - отсвирвам я с мъжко достойнство. "Не мога, те не ме познават. Може да помислят, че са истина." - прошепна и поруменя. И аз се изчервих, но само вътрешно. Иска ми се да разкажа нещо, но като чуя Можеш! или Можеш ли?, ми се отщява. Пия за смелост и опитвам да изровя историйка като за пред непознати. Обръщам предпоследното за тази вечер и задълбавам в своя разкопан Помпей.

Можеш и повече! - казваше учителката в трети клас. Когато искаш - можеш. - Следваше я класната в гимназията. Не може да не можеш! - крещяха ми в казармата. Не можеш ли да бъдеш само с мен? - молеше ме предпоследното ми гадже. Направи за нея к'вото можеш! - пробутваше ми шефът протежетата си. Като не можеш - не можеш. Не си само ти - търсеше си оправдание жена ми... Цял живот все Можеш! или Можеш ли? Писна ми. Какво да отговоря? Че мога и да мога, но не съм опитвал, ли?

Сетих се за Хайтовото "Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш." И като счетоводителя-ловджия повярвах, че след първата бутилка мъжът може поне първото. Почуках с вилица по празната си чаша и започнах:
"Колеги, време е за след историите."
Из книгата