И днес, който мине край Вардара мътен

Поезия и публицистика от Антон Н. Попов, най-близък съратник на Иван Михайлов, лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

Издателство Орбел подготви за печат книга, за чийто автор тепърва ще се говори, тепърва изследователите на македонското революционно движение ще определят неговото достойно място в йерархията на многолетната борба на българите от Македония за свобода и народност.

Антон Н. Попов е роден през 1928 г. в с. Горна Брезница, Пиринска Македония. Той е от поколението млади хора с тежка съдба, поради продажната политика на българската комунистическа власт, допуснала отродяване и насилствена промяна на етническата принадлежност на населението в неговия роден край. Не виждайки перспектива за себе си, през 1953 г. Антон Н. Попов емигрира в Югославия, с цел оттам да замине на Запад. Но попада между челюстите на УДБА. В продължение на десет месеца преживява ужасите в катакомбите на концлагера Герово. След намесата на ООН, той попада в групата емигранти, които са изведени от Югославия и настанени в гр. Капуа, Италия. Забелязан от екипа на Иван Михайлов, който вече се е установил в Рим, като надежден ратник за македонската борба, оказано му е съдействие да емигрира в САЩ. Там Антон Н. Попов веднага се включва активно в живота на Македонската патриотична организация. През 1972 г. е избран за главен редактор на в. Македонска трибуна, а от 1976 г. е и секретар на ЦК на МПО. В тежка борба е с враговете на македонското българско дело, инфилтрирани в МПО и от София, и от Белград и Скопие, които се стремят да елиминират Иван Михайлов като идеен водач на българската емиграция от Македония в САЩ, Канада и по целия свят.

През 1982 г., по искане на Иван Михайлов, Антон Н. Попов се връща в Европа. Работи като редактор в българската секция на Радио Ватикана. Живее със семейството си в един дом с Иван Михайлов. Умира в Рим на 1 април 2016 г. Урната с праха му е погребана в близост до гроба на великия Тодор Александров в Пирин планина.

Портрет на Антон Попов, нарисуван от самия него в писмата му
Стихотворения и фрагменти

• Там в Македония
• Граница
• На свиждане
• Емигранти
• Пот, сълзи и кръв
• Предател - шпионин
• Среща
• Великден
• Живот, любов и свобода
• Пред Охридското езеро
• Любима
• Сладка моя
• Акростих
• Посвещение на брат ми
• Любов
• Изменник
• Размишления
• Клетва
• Над родния простор
• Изгнаници
• Единни
• Моето Здравей
• Родино
• Пред новата година
• Венец
• От смърт към свобода
• Охрид
• Дерзай!
• Пред гроба на свети Кирил
• Гняв на Делчевата майка
• Мислите ли, синко?
• Водител
• Робиня
• Там
• Родната шир
• Завет
• Ранено сърце
• Подвигът на Мара
• Клетва - 2
• Свободно, волно се издигах
• Признателна Македония пред гроба на Менча
• Звездата Макгахан
• На достойния селски син
• Край фонтана ди Треви
• Неразделни
• Самота
• Несбъдната мечта
• Откровение
• Едно сърце
• Това си ти
• Сърцето ми безумно люби
• На брат ми
• Ще бъде зен
• Стихотворение по повод една строфа, изпратена ми от Иван Михайлов за любовта ми с Вида
• От росицата в полето
• Сладка мечта
• Щастлив съм аз
• Разделният час
• Безсънна нощ
• Нещастен
• Какво нещастие красиво
• В свободна Македония
• Към блудния брат
• Как се засили вярата ми още от ранни години
• Сълза
• Мрачна бурна нощ

Публицистика

• Спомени I - Младини
• Непобедима сила
• Гордостта на Македония
• 50 години Македонска трибуна
• Професор Любомир Милетич
• Последни новини
• Две най-важни явления
• Траурният ден на Македония
• Непоправимите
• Разговор с Иван Михайлов
• Едно писмо
• Представяне на етнографското и фолклорното богатство на македонските българи в Америка
• С устрем към заветната цел
• Македония - Швейцария на Балканите
• Сдружение Радко вбеси българомразците - интервю пред Бетина Апостолова
• Няма македонска нация и език, я един народ - български, интервю пред Ана Кочева
• Антон Н. Попов - на Македония верен син - Цанко Серафимов