Беседа за покаянието.
"Защо вие, синове на истината, които пребивавате в Светата Съборна Църква, не преставате да скърбите? Ако за това има някаква причина, то кажете, открийте ми я като възлюбени чеда на изпълнен с любов баща, за да получите утеха. Защото не подобава тези, които от самото си рождение са се облекли чрез светото Кръщение в Христа, нашия истинен Бог, да се измъчват и терзаят от скръб. Да не бъде това! Преблаженият Павел ни заповядва непрестанно да се радваме като казва: Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се. Вашата кротост да бъде известна на всички човеци (Филип. 4:4-5).
И тъй, коя е причината за вашето униние? Изяснете ми, макар че още преди да сторите това, аз ясно разбрах - Бог я откри на моето неразумие. Зная, зная, че завистливият дявол надига буря от смущение в сърцата ви с нечисти и скверни помисли и помрачава вашия душевен разум. На едни внушава нечестив хули и всякакви ужасни и нелепи мисли. У други влага ереси и мрачни чувства - така той, злобният, изопачава пред тях тайнствата на вярата. Едни скланя към тщеславие, а други надига срещу светите икони, които хули като безполезни и ненужни. Някои подстрекава към любодеяние, сладострастие и други гнусни пороци. По време на молитва, най-вече в църква, наранява сърцата на малодушните хора, които нямат сили да му противоборстват. Други пък довежда до неверие в безсмъртната и животворяща Евхаристия и ги разкъсва от съмнения, внушавайки им, че това са обикновен хляб, обикновено вино и нищо повече."
Из книгата