"Лиза Ходжис се разхождаше по безлюдния плаж и вдишваше дълбоко, докато лек порив на вятъра развя косите ѝ и те се разпиляха върху лицето ѝ. Постоянният грохот на вълните, които се разбиваха в пясъка, успокояваше душата ѝ. Това беше един от любимите ѝ звуци. Лиза обичаше разходките рано сутрин, когато плажът беше само неин, и това ѝ помагаше да потъне изцяло в мислите си.
Тя ускори крачка, след като погледна телефона си и видя колко е часът. Искаше да се прибере до осем без петнайсет, за да се подготви за първите си гости. Закуската започваше в осем часа и Рет, нейният първи гост, който дойде и не си замина, обикновено слизаше точно в осем. В повечето дни Лиза сядаше при него, а когато ѝ бяха на гости, дъщерите ѝ също се присъединяваха към тях. Усмихна се, когато се сети за Рет. На нейната възраст, почти петдесет и четири години, изглеждаше глупаво да твърди, че има приятел, но колкото и изненадващо да ѝ се струваше, Рет беше тъкмо това.
Той бе с няколко години по-голям от нея и бе дошъл на Нантъкет, за да открие новия си ресторант. Първоначално планираше да се пренесе в жилище под наем, но вместо това реши да остане за по-дълго време в На брега на виолетовия залив и Лиза много харесваше компанията му. Те хапваха навън поне веднъж седмично и често вечеряха заедно. Странно е как се подреждаше всичко понякога. Когато съпругът ѝ, с когото бяха женени трийсет години, почина преди няколко години, Лиза разбра с ужас, че той беше пропилял повечето им спестявания за пенсия. Колко глупаво от нейна страна да не си даде сметка, че зад посещенията му в казиното с приятели всъщност се е криела зависимост към хазарта. Но Брайън беше финансов консултант и тя винаги му се бе доверявала за управлението на финансите им.
Лиза се беше опитала да намери работа на острова, но без успех, тъй като не бе работила от години и нямаше нужните умения. Ако останеше, щеше да ѝ бъде невъзможно да се издържа. Положението беше толкова тежко, че пред нея имаше само два варианта - да продаде къщата и да се премести извън острова, далеч от семейството и приятелите си, или да се опита да превърне големия си крайбрежен дом в семеен хотел. Кварталът им на острова се казваше Бийч Плъм Кав, затова Лиза се спря на името На брега на виолетовия залив.
Синът ѝ Чейз ѝ беше помогнал за малкия ремонт, който беше необходим. В основни линии той само отдели долния етаж, като добави стена. Горе имаше пет стаи, всяка със собствена баня, и всяка сутрин Лиза сервираше закуска в трапезарията - единственото помещение, до което гостите имаха достъп в часовете за закуска. До момента хотелът се справяше по-добре, отколкото се бе надявала. Тя не знаеше какво да очаква, но благодарение на Airbnb и на онлайн реклама, дело на дъщеря ѝ Кейт, На брега на виолетовия залив имаше стабилни резервации и това бе успокояващо. Когато се прибра, Лиза видя, че и трите ѝ дъщери вече бяха там. Кейт пълнеше голям термос с кафе, а Кристен редеше нарязани плодове върху поднос. Най-малката, Аби, седеше на кухненския остров и галеше корема си. Тя беше бременна почти в четвъртия месец и тъкмо започваше да ѝ личи, но само при по-внимателно вглеждане. Кейт подаде на Аби чаша с кафе и тя се зае да пуска в нея четири бучки захар.
– Добре ли си? - Лиза не можеше да спре да се тревожи за най-малката си дъщеря и за бъдещото си внуче, което щеше да е първото в семейството.
– Всъщност чувствам се много по-добре - усмихна се Аби, докато надигаше чашата с кафе, за да отпие. – Сега не съм толкова уморена и сутрешното гадене леко се успокои. Но започна лудото желание за най-различни храни.
– О, наистина ли? Към какви? - попита Кейт.
– Пържени миди. Не е ли странно? - засмя се Аби. – Сега ми се ядат поне веднъж седмично, а също и ванилов сладолед почти всеки ден, макар че това не е чак толкова необичайно.
– На теб какво ти се ядеше, мамо? - попита Кристен.
– Със сигурност сладолед, докато бях бременна с всички ви - отговори Лиза след кратък размисъл. – И шоколад, докато чаках вас, момичета. Когато бях бременна с Чейз, имах необуздано желание за картофен чипс и червено месо. Все ми се ядяха пържоли или кюфтета.
– Казват, че ако жените изпитват глад за солени храни по време на бременност, ще имат момче - каза Аби заинтригувано. – Смятах, че това са бабини деветини, но при теб е било така.
– Може би - сви рамене Лиза. – Въпреки че в наши дни бих разчитала повече на ултразвуковото изследване.
– Така е, но понякога то греши, поне тези в началото на бременността. Джеф очаква с нетърпение следващото, което трябва да потвърди пола на бебето. Дотогава няма да обзавеждам детската стая.
– Как е Джеф? Все още ли успява да работи по-малко? - попита Кейт.
Това беше въпрос, който всички си задаваха. Аби беше много нещастна заради дългите часове, които Джеф прекарваше на работа, и обмисляше развод дори след като разбра, че е бременна. Те, изглежда, бяха преодолели проблема и Лиза се надяваше, че Джеф няма да се върне към старите си навици.
– Засега всичко е наред. Всъщност напоследък е прекрасен, вълнува се за бебето.
– Това е добре - Лиза взе две ръкохватки и извади киша от печката. Беше го пъхнала, за да се стопли, докато е навън на разходка. – Да вземем всичко и да отидем в трапезарията, Рет трябва да слезе всеки момент.
Те занесоха храната в трапезарията и я сложиха на плота, за да могат всички да си вземат. Лиза умираше от глад след разходката и си отряза голямо парче от киша с шунка и червени чушки. Аби и Кейт последваха примера ѝ, а Кристен сложи в чинията си само плодове и хапваше от тях, докато останалите се заеха с киша.
– Ухае на нещо вкусно - любимият гост на Лиза Рет Бърн влезе в трапезарията, наля си чаша кафе и седна до нея на масата. Той обичаше да започва деня си по-леко и винаги изпиваше чаша кафе, преди да си вземе нещо за хапване. За момента Рет беше единственият ѝ гост, но повечето стаи бяха резервирани до края на уикенда.
– Има ли новини за филма? - обърна се Рет към Кейт, която неотдавна беше публикувала първия си роман и благодарение на посредничеството на известния местен писател Филип Гастон подписа договор с известни брат и сестра режисьори за възможна екранизация на книгата ѝ.
– Не са се обаждали. Филип каза, че това е нормално, и ме предупреди, че е възможно изобщо да не се стигне до екранизация, но аз имам добро предчувствие. Май и двамата много са харесали книгата.
– Сюжетът е добър, ще стане страхотен филм - каза Рет.
– Нима си я прочел? - Кейт май много се изненада.
– Преди няколко дни прочете няколко страници от моята книга и предложих да му я заема, но той настоя да си я купи - Лиза смяташе, че това е мило, но ненужно.
– Разбира се, че си я купих. Исках да имам книгата, а и Кейт няма да спечели пари, ако взема твоята назаем.
– Така е.
Той имаше право, Лиза не беше помислила за това. До неотдавна Кейт пишеше за списание Бостън Стайл, но след продажбата му се оказа сред многото съкратени служители. Тя продължаваше да работи за списанието като журналист на свободна практика, но откакто се върна у дома на Нантъкет, се съсредоточи върху писането на мистерии. И засега се справяше по-добре от очакванията си."
Из книгата
