"Всяка стъпка на християнина по пътя на духовния живот не е нищи друго освен покайно движение на сърцето, съзиращо греховете си. Чрез покаянието пред вярващия се отварят вратите на църковния свят, само чрез покаянието се отварят пред него и райските двери. Накратко казано - началото на покаянието е начало на спасението.
В наши дни твърде много хора, познали мрачните дълбини на неверието и безбожието, вкусили от пагубните плодове на най-смрадни грехове, но избавени по Божия милост от този ад, призовани към светлина, към пробуждане и живот - чрез разкаяние, чрез тайнството св. Кръщение, чрез изповядване на своите тежки грехове, чрез отхвърлянето им, чрез опрощението, получено в тайнството Покаяние, чрез придобиване на благодатни сили в тайнството Причастие - се раждат за нов живот, съвършено различен, неприличащ по нищо на онзи, който са водели дотогава. Тоя нов живот обаче изисква унищожаването на много предишни понятия, ценности, пристрастия, знания, вкусове; изисква често почти пълно забравяне на целия огромен греховен хаос останал там, назад, зачеркнат от започването на спасителното покаяние. Процесът на отказване от старото, на духовно възраждане, на възкресение на душата е твърде сложен, различен за различните хора, тайнствен. Бог по пътища, известни само Нему, чрез Своя непостижим промисъл извежда всеки човек от греховния Содом, от египетския плен и го води през пустинята на пречистването към обетованата земя. (Този момент, който е начало на духовния живот, разглежда дълбоко и обстойно еп. Теофан Затворник в книгата си "Пътят към спасение".)"
Из книгата
