Емблема идва от гръцка дума, значеща мозайка или парче от сглобяема мебел. Тя дава име на обособен жанр в литературата на Западна Европа, който днес читателят едва помни, но който представлява едно от най-успешните печатни начинания на френския, италианския и немския Ренесанс. Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492 - 1550), учител на реформатора
Жан Калвин (1509 - 1564).
Емблемата е вид ребус. Тя има способността да разговаря чрез неща, както и да описва чрез звуци. Нейното сътворяване отговаря на поетичния идеал на Хораций, споделян и дори въздиган в култ от мнозина хуманисти и артисти на Ренесанса. В емблемата образ и дума наистина намират своята допирна точка. Защото образът в една емблема не е илюстрация, т.е. повторение; той е емулация на текста. Емблемната литература е още от самото си начало поле за интелектуална надпревара между художници и поети, които ще искат или да търсят думата в образа, или пък точно обратното - респективните граници на едното с другото.
Никола Пиперков е доктор по История на изкуството от Университет Париж I Пантеон-Сорбона и член на Френския Национален Център за Научни Изследвания. Преподава Италиански Ренесанс в Париж (2011 - 2014), както и Европейски Ренесанс, Методология и Френско академично изкуство в Лион (от 2014 г. до днес). Автор на романа "Петият час на Дуат" (2006).
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
