Автори на тази книга са известните съветски пълководци: маршалите на Съветския съюз Александър Василевски, началник на Генералния щаб; Иван Конев и Константин Рокосовски, командващи войските на основните фронтове по време на Втората световна война. Георгий Жуков при всичките си таланти на предводител се отличавал с труден характер и бил нееднозначна личност. Какъв е бил Маршалът на Победата, пълководецът и човекът? Какви са били отношенията му със Сталин? Спомените на хората, познаващи го отблизо и във военно, и в мирно време, ни представят образа на прославения пълководец, на героя, познал триумфа и немилостта, любовта ... |
|
За съдбата на българския елит след Девети. Дългоочакваното продължение на знаковото изследване Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, която преди две години беше сред най-търсените исторически заглавия на годината. Погубената България на Вили Лилков и Христо Христов продължава и развива темата за комунистическите зверства срещу българския елит, срещу най-будните, работливи и интелигентни българи. Книгата се основава изцяло на документи и неизследвани досега архиви. Погубената България е своеобразно продължение на нашето изследване Бивши хора, посветено на съдбата на стопанския, политическия, военния ... |
|
Сътвореното от този поет издава тънкия усет на художника-лирик към фрагмента към вярно отразеното мигновение, към проникването в дълбините на детайла и едновременно с това - чувството за единство на пресъздаването, за цялостно и монолитно отражение на действителността. В тома са поместени критически страници от Петър Пандев, Стоян Каролев и Иван Гранитски. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Тайните на старите полицейски досиета ... В тази книга не се дават отговори. В тази книга се поставят въпроси. Истински ли са героите от най-новата ни история? И преди 9 септември 1944 г., както и днес, политиците не са такива, каквито изглеждат. Анна Заркова е родена в София. Завършила българска филология в СУ “ Климент Охридски ”. Репортер, редактор и отговорен редактор във вестниците “Ком” – Берковица, “Транспортен глас”, “166” и “Труд”. Носител на Голямата награда за кураж на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 1999). Автор на книгите “Големите убийства” (“Куршуми по време на преход” и “Смърт по царско ... |
|
В тази книга са събрани най-хубавите български митове и легенди. Те ще ви отведат в магическия свят на родния фолклор, населен с невероятни създания на фантазията и мъдростта. Книгата е разделена на три части, в които ще прочетете: Митове и легенди на траките за: Произхода на света и боговете За премеждията на Дионис За Орфей и красивата Евридика За великия цар Рез и въшебните му коне За Спартак и войната на робите Старобългарски митове и легенди, които разказват за: Слънцето За Крали Марко и крилатия му кон Шарколия За срещите със самодиви За битките между змейове и лами За нощните бесове - ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
"Почти през целия си дълъг живот след Освобождението народният поет не пренебрегна нито едно оръжие от арсенала на литературата, за да каже на народа си това, което считаше за свой пръв граждански дълг. Развихрената партизанщина, жестокото насилие над простия народ, "новият" морал на формиращата се тогава буржоазна интелигенция намериха в негово лице жесток и непримирим изобличител. Вазов не умееше да дири корена на злото, не виждаше неговите дълбоки корени и често стрелите му се насочваха и към невинните жертви на порочния ред на нещата - обикновените хора от народа, който той винеше в липса на ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |