Заминаха
На Острова снегът е мимолетен
Бели облаци пъплят
Едуард се скри в мрака на тръстиките
Мечтата винаги е будна
Пенсионирани оръдия клечат
Притихна дъждовната рапсодия
Биг Бенът ме издигна
Загубих се отново между тръстиките
В тържището на паметта царува
Красив във свойта мимолетност
Епископ Джордж Бъркли
Сънувах пак летенето тревожно
Високоскоростни сребристи влакове
И в този град тъгата в песента живее
Никога не казвай "никога"!
Червенокосите жени на Артър Хюс
Тогава, през октомври
Колко приказни герои са родени
Със замъци, издигнати над кости гневни
Самотна цигара от самотен прозорец
Балкански грозен смях
Момко
Побягна през прозореца навън
Една южнячка броди нощем
Щастлива е къртицата в своя мрак
Мъглата ближе
Сънувах
Сиво-синкаво шапито е
Живо е
Всеки неуспех е крачка напред
.... И този самолет излетя без мене
Още една вина голяма на шията ми висна
Със кървави сълзи стрехите плачат
островът е моето Сагасово море
И тази нощ стенат часовете
Заграждай си добре поляната
В предверието на моргата
Работник съм на най-храброто изкуство
Не, душата ми няма да стане убежище
В залеза на лудостта на смелите ми пориви
Тъгува къщата с прозорци ослепени
Пожълтелите листа танцуваха
Някакви момчета с прашки
На Острова не видях човек
Ще се скрия някъде на Острова
Все по-високо орелът се издига