"Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във времето, отложена емоция, която прави великолепието на книгите. Исках в една и съща книга да заема от всички форми: приказки, трактати, портрети, четива, спомени и всички жанрове, от философия до етимология, от история до музика, за да бъда възможно най-честен. Това беше началото на Последното царство."Смесвайки философски афоризми, лирични отлитания, митологични и исторически разкази, лингвистични и психоаналитични разсъждения, тази книга се занимава с въпроса Какво е литературата?. Паскал Киняр с наслада оставя неразкрита загадката на тази дума без произход, с неясна етимология, понесла като река такава огромна маса от фрази, писатели, истории и ни предлага своя читателски и писателски поглед към това, което представлява страстта на живота му: светът на книгите. В своя подход той тъче нишката на една волна и жива мисъл, която се опитва да обхване тайната на словото, без да изтръгва тайнствеността ѝ.
Паскал Киняр
Тази книга, както и поредицата Последното царство, в някакъв смисъл представлява личен дневник на един отшелническия живот в продължение на близо двайсет години...Вглъбние - по израза на Киняр, е ключова дума на Човекът с трите букви - да мислиш, да обичаш, да рисуваш, да говориш... Киняр говори за радостта на Първото царство: от това да докосваш книгата. Тази радост от самото съдържане, от докосването до такова. Утробна радост. Радост от първото царство. Радост от абсолютната пълнота.
"Може ли всеки човек да изгради свое царство? Разбира се!" - отговаря Киняр. Достатъчно е да се махне от всички фалшиви царства! Но всеки си има своя тайна, своя травма, своя рана, нещо само свое, което ни разтърсва повече от всичко друго.
Книгата е част от поредицата Безкрайна проза от издателство Леге Артис.