Книгата може и да се казва и По пътеките на Юлия, защото аз отидох там, където тя е работила - Бургас, Смолян, Ловеч, Ямбол, Хасково, Пловдив, София... Навсякъде срещах нейни съмишленици - ученици, актьори, режисьори, художници. Те до един бяха "летели" и искаха този полет да продължи. Защото Юлия успява, само тя си знае как, да извади на всеки душата и да я пусне да полети. А когато си свободен, ти можеш всичко - да бъдеш добър, щедър, сърдечен, да обичаш, да твориш. Това е най-големият колективен успех.
В тази книга нямах намерението да нижа хвалебствени слова, каквито Юлия не би приела. Нито да правя цитатник. Исках да усетя духа на една силна личност, повлияла на не една човешка съдба и предизвикала революции в театъра. Бих искала духът и нравственият максимализъм на тази жена да достигнат до повече хора и да повлияят на нагласата им към театъра като към едно от средствата за промяна на света към добро. А ако нравствената им чувствителност започне да вибрира така, че да чувстват постоянен глад за още и още духовност, ако искат полетът да продължи, то това ще е най-голямото споделяне с Юлия Огнянова. То е необходимост!
Много от нещата не влязоха в тази книга, но те бяха за мен ключ към уникалното явление Юлия Огнянова и учението ѝ за свободата. Храня надежда колективният портрет на времето и режисьорският образ на Юлия Огнянова, който аз се опитах да направя, да представлява интерес и за бъдещите поклонници на театъра."
Румяна Емануилиду
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
