10 Bulgar Kadin Sair

Антология 10 български поетеси Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми от раздялата с този свят на красота и мъдрост, сътворен от българските поетеси, чийто поданик имах честта да бъда през последните няколко месеца, работейки над превода на антологията.” Тъкмо това негово вълнение „ИК Жанет 45” се надява да умножи хилядократно с преводите на тези пет книги.
Допълнителни бележки: на турски език

Да обичаш живота, въпреки всички трудности, да съхраниш себе си, въпреки тежестта на немотията, която се е стоварила в живота ти без да пита и... грижливо да обръщаш внимание на духовното си израстване, въпреки несгодите и препятствията с финансите. Малцина биха успяла да постигнат това и ако имаха подобна съдба, едва ли често биха мислили за "храната" за своята душа. Но има и такива, които успяват да разперят "криле", въпреки "веригите", в които понякога животът оковава. Е, сред смелчаците, направили грандиозен полет, определено можем да включим и Божана Апостолова. Днес тя е поет, прозаик и издател, активен борец срещу неграмотността и ценител на книгата като необходимата храна за душата, но преди... преди години Божана е само едно скромно дете, което живее в бедност, в семейство с малко възможности.

Поетесата извървява нелек и дълъг път към успеха. И въпреки че нещата се променят и стават по-добри, Апостолова никога не крие от къде започва началото на израстването ѝ. Стартът е изключително тежък или както казва самата Божана в едно интервю за bTV "детството ми пъплеше от дървеници и глад". Мрачното начало на тежките години започва от рождената дата на Апостолова - 9 май 1945 г. - в село Цар Асен, Пазарджишко. Но въпреки че Божана е родена там, учи, израства и се реализира в Пловдив. Ученическите ѝ години протичат в изключително старание, макар и учителите видимо да подкрепят повече децата на родители с възможности и престижни професии, както споделя Апостолова в интервю за вестник "Стандарт". Е, въпреки това, един конкурс за стихове в училището обаче показва на Божана, че и тя може да бъде звезда. Тогава, едва в трети клас, Апостолова решава да напише стихотворения за конкурса и не след дълго хубавата новина, че печели трета награда и книга за подарък, я дарява с усмивка. Оттогава мисълта, че може да бъде поетеса, не си отива от главата на момичето. Затова следват и още стихотворения, които Божана решава да изпрати на един доказан и известен творец - Леда Милева. Отговорът от популярната поетеса не е впечатляващ, но определено е подстрекаващ - Леда споделя на Божана колко хубаво е, че е решила да пиша стихове и ѝ дава препоръка да чете повече художествена литература. Така Божана започва все по-често да избира книги из библиотекарските рафтове и... постепенно да расте (и физически, и духовно). Завършва българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". А след няколко години се радва и на първото си литературно постижение - през 1976 г. по книжарниците се появява дебютната книга с поезия на Апостолова, наречена "Нестинарска орис". През 1986 г. става факт и втората книга - "Необетован свят", отново поезия. Какво следва оттук нататък? Божана Апостолова продължава да бъде отдадена на писането на стихове, но решава да добави и едно ново професионално начинание. Малко преди 10 ноември 1989 г. Апостолова напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към Дирекция "Местна промишленост и битови услуги". Така започва да се занимава основно в сферата на полиграфията - стартира като събира поръчки за етикети, дипляни, календари и други материали, които след това печата в държавната печатница на Пловдив. Междувременно продължава да пише и да се радва на още издадени стихосбирки. Но това е само началото на пътя, който отвежда Божана към книгоиздаването и я прави собственик на нейното издателство - "Жанет 45". Основава го през 1989 г., а след него следват още постижения - студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с модерна техника.

През годините и библиографията на Божана, и авторите в списъка на нейното издателство започват да растат. Десетки поетични книги на Апостолова излизат на бял свят. Освен това авторката издава и проза - "Делнична библия" е първият роман на Божана Апостолова, който е биографичен и излиза през 1998 г., а през 2005-та е издадена и втората част на романа. С течение на времето някои книги и отделни творби на авторката преминават родните граници и са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, румънски, гръцки и други езици. През последните няколко години, вдъхновена от внучката си, Апостолова издава и детските книжки от поредица "Малката Божана". Избира да я нарече така неслучайно - внучката ѝ също носи името Божана. С течение на времето Апостолова и малката ѝ внучка стават творчески тандем, който създава книжка след книжка от приказната поредица за деца с главен герой малката Божана. А след като малкото момиче на баба вече започва да пораства, двете създават и поредицата "Малката Голяма Божана".

Що се отнася до попълненията в портфолиото на издателството, което Апостолова притежава - "Жанет - 45" става популярно с това, че продължава да издава български автори (включително и да дава път на младите родни писатели), въпреки че това често носи загуби. Но понякога и големи успехи - сред авторите, зад които стои издателството, са Стефан Цанев и Петко Бочаров, а също и изключително успешния Георги Господинов, автор със слава у нас и в чужбина, както и носител на множество литературни отличия, сред които швейцарската награда "Ян Михалски".

В житейския си опит Апостолова трупа и постиженията на активна подкрепа на литературните събития - основава фестивала "Пловдив чете" и създава културната инициатива "Младият Пловдив чете". Божана става основател и на престижната годишна литературна награда за поезия "Иван Николов", която се връчва от 1994 г. насам. Не спира да държи и натова издателската ѝ къща да подкрепя български автори. Иначе, както казва Апостолова (в интервю за новинарския сайт fakti.bg):

"Ha какво да се надяваме? Да стигнем до собствената си духовност? И как ще изкачим едно стъпало по-високо, щом не зачитаме, не уважаваме нищо ценно, нищо българско...

Културата е това, което ще спаси българите. Културният човек сам си намира работа, сам осигурява живота си. Всички други ще стоят стресирани като стадо овце на новите магистрали и ще се чудят накъде да поемат, какво да направят, как да усетят полъх на някакво щастийце..."

Валентина Радинска е родена на 11 септември 1951 година в град Сливен в семейство на журналист. Следва две години българска филология в СУ Климент Охридски, след което учи в Литературния институт Максим Горки в Москва и го завършва през 1976 година. Работи като журналист във вестник Народна младеж, а после - 12 години като редактор в Студия за игрални филми Бояна. От 1992 до края на 1994 година завежда отдел Цивилизации във вестник Континент. От декември 1994 работи като редактор, а от юли 1999 до юли 2002, като главен редактор на списание Европа 2001. От 1996 до 2008 година води спецкурс по творческо писане и магистърски семинар по същата специалност в СУ Климент Охридски. От октомври 2014 година периодично осъществява курсове по творческо писане в хуманитарна гимназия Дамян Дамянов в град Сливен.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com