Истини или илюзии. Поезия

"– Илюзията е лъжа.
– Не е съвсем така.
– Илюзията е живот през мъгла.
– Не е напълно вярно и това.
– Илюзията е самозаблуда.
– Но предизвиква някаква възбуда.
– Илюзията е да загубиш реалността.
– Не мога да се съглася!
– Илюзията е изопачено възприемане на действителността.
– Всеки я възприема през своите сетива.
– Реалността за всички е обективна.
– Напротив! Тя е абсолютно субективна.
– Илюзията те въздига. Но след илюзия винаги се пада.
– Няма да има много жертви. Само илюзионистът ще пострада.
– Илюзията е заразна. И близки хора разболява.
– Как тогава тази болест се преодолява?
– Само Истината те приземява.
– Истината разваля всяко настроение.
– Илюзията е като хапче - носи временно успокоение.
– Можеш да я пиеш постоянно, не е нужно от нея да изтрезняваш.
– Като се натровиш, кого ще обвиняваш?
– Илюзията е сладка отрова.
– Само Истината спасява.
– Истината никой не я обича, защото винаги е поднесена сурова.
– Разбери, с Илюзията се загубваш и тя те придобива.
– Няма да убедиш хората да изберат Истината. Прекалено е горчива."
Десислава Христова

Предговор

Поднесени в рими, истините ще звучат по-поетично,
по-леко...
Но не е изключено едни да те хванат за гърлото,
а други - да те отведат надалеко.

Възможно е някои от тях да те хвърлят в твоето дълбоко,
а други - да те извисят (до) неподозирано високо.
Възможно е някои от тях да те разсмеят,
а други - да ти припомнят или подскажат, че грешно живееш.

Ако не ти харесва подредбата на думите в тази книга,
спри адреналина и кортизола си да вдигаш!
В някой шкаф захвърли я,
или на някой подари я!

Възможно е за теб,
написаното да е изопачено представяне
на действителността,
а за друг да е реалността.

Опитах се, наистина опитах,
истините да омекотя,
но думите сами се подредиха,
поискаха в този ред да ги поднеса.
Десислава Христова