Сладко отмъщение АД

След двайсетгодишна кариера като журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент шведският писател Юнас Юнасон (р. 1961) се отдава само на писане. Ето какво казва той:

"Винаги съм бил писател. Просто първо трябваше да свърша някои други неща. И ги върших до деня, в който се събудих и установих, че вече не съм на 23, а на 48. Тогава разпродадох всичко, установих се в Швейцария и с лаптопа в скута написах "Стогодишният старец". Пет издателства го отхвърлиха, шестото го издаде в 7 000 екземпляра. Впоследствие продадоха 10 милиона. Достатъчно, за да се окуража да продължа."

И Юнасон продължава. Петия му роман, "Сладко отмъщение АД", издателствата купуват още преди да са прочели и едно изречение. Действието ни пренася в един свят, в който се срещаме с безскрупулния националист Виктор Алдерхайм, с бившата му жена Йени, с бившия му син Кевин, с масайския лечител Оле Мбатиан, с покойната южноафриканска художничка експресионистка Ирма Стърн и накрая, но не на последно място, с основателя на дружеството "Сладко отмъщение" Хюго Хамлин. Към когото се обръщат Йени и Кевин, които има за какво да отмъщават на Виктор. Заедно с Оле и Хюго те ще пътуват от Стокхолм до Лондон, Ню Йорк и кенийската савана в напрегната надпревара за наследството на голямата художничка и в опити да отмъстят на безсърдечния Виктор.

Кой ще получи наследството, ще успее ли планът за отмъщението и дали ще е толкова сладко, колкото героите са очаквали? И този път Юнас Юнасон е написал странен, абсурден, сюрреалистичен роман, разказвайки ни една чудесна - и както винаги смешна - история, изпълнена с поетична справедливост.

Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" от издателство "Колибри".

"Имало едно време един средно успешен художник в Австро-Унгария. Казвал се Адолф и щял да стане световноизвестен с нещо друго.

Младият Адолф смятал, че истинското изкуство трябва да изобразява действителността, както я възприемат очите. Общо взето, като снимка, само че цветна. "Истината е красота", обичал да цитира той един французин, с когото иначе не искал да има нищо общо. По-късно в живота си, когато Адолф вече не бил толкова млад, той давал заповеди да се горят книги, произведения на изкуството и дори хора в името на правилната представа за света. Това довело до най-голямата война в историята на човечеството. Адолф я загубил и умрял. Неговата представа за света обаче просто изпаднала в лека дрямка.

Той нямаше представа кой е бил Адолф и никога не беше чувал за Австро-Унгария. Не му и трябваше. Беше лечител в едно далечно село в африканската савана. Остави толкова малко отпечатъци в червената, богата на желязо земя, че никой вече дори не помни името му. Разбираше от лечителското изкуство, но сведенията за неговите умения се разпространяваха точно толкова малко извън пределите на долината му, колкото събитията от света достигаха в нея. Живееше скромно. Умря млад. Защото въпреки уменията си не можа да си помогне, когато най-много се нуждаеше от помощ. За него страдаха една малка група верни пациенти. Най-големият му син всъщност беше твърде млад, за да поеме лечебницата, но традициите винаги са били такива и такива ще си останат.

Едва двайсетгодишен, наследникът беше още по-малко известен. Наследи общите знания на баща си, но не и неговото добродушие. Скромният живот не беше за него. Започна промяната, като построи нова колиба с отделена чакалня, където да приема пациентите. Вместо шука взе да си слага бяла престилка и накрая си измисли име и титла. Синът на лечителя, чието име никой вече не си спомня, започна да се нарича доктор Оле Мбатиан като легендарния най-велик масай, лидер и визионер. Оригиналният беше мъртъв от много години и не протестира от отвъдното.

Заедно с всичко останало изтри и ценовия списък на баща си. Синът си написа свой собствен, който да приляга на великия воин. Вече не беше достатъчно да донесеш като заплащане торба с чаени листа или някое парче сушено месо, не и ако искаш докторът да те приеме. Лечението на леки оплаквания сега струваше по една кокошка, на по-сложните - коза. За наистина тежките случаи докторът искаше крава. Умирането си оставаше безплатно.

Времето минаваше. Лечителите в близките села затвориха клиниките си, като продължиха да носят същите си имена и твърдяха, че един истински масай не може да се облича в бяло. Репутацията на доктор Оле Мбатиан растеше заедно със списъка му с пациенти. Оградите за крави и кози трябваше постоянно да се разширяват. Оле изпробваше леченията си върху толкова много пациенти, че компетентността му започна да отговаря на носещата му се слава.

Лечителят с откраднато име вече беше заможен, когато се роди първият му син. За разлика от много други кърмачета, малкият оцеля, а после баща му го обучи в професията си, както повелява традицията. Оле Втори прекара много години до баща си, преди той да се спомине. Когато настъпи този ден, Оле Втори запази откраднатото име на баща си, но задраска докторската титла и запали бялата престилка, тъй като пациенти, дошли отдалече, твърдяха, че докторите, за разлика от лечителите, вероятно имат вещерски способности. На лечител със слава на вещер не му оставаха много дни в професията, нито пък в живота. Така след доктор Оле Мбатиан дойде Оле Мбатиан Стария. Неговият първороден син, който пое клиниката след баща си и дядо си, пък се казваше Оле Мбатиан Младия. С него ще започнем тази история."
Из книгата

Юнас Юнасон е шведски журналист и писател, който придобива световна известност с първия си роман, който се превърна в бестселър - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" (2009 г.).

Пер Ола Юнасон е роден на 6 юли 1961 година във Векшьо, Швеция. Баща му е шофьор на линейка, а майка му - медицинска сестра. Постъпва в "Университета" в Гьотеборг, където изучава шведски и испански език. Работи като журналист в местен вестник и пише за вечерния шведски таблоид "Експрес". През 1996 година основава собствена медийна компания - "OTW", в която работят около 100 души. Целият този стрес на работното място и липсата на пълноценна почивка се отразяват на Юнасон и той решава, че иска промяна в живота си. През 2003 година Юнас закрива компанията си, продава цялото си имущество, загърбва 20-годишната си кариера на журналист, медиен консултант и телевизионен продуцент и се премества заедно с котката си в шведската провинция Сьормланд.

През 2007 година след като се жени, Юнас се установява в малко градче край езерото на Лугано в Швейцария. Там той се отдава на литературна дейност и написва дълго планирания си дебютен роман - "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна". Книгата е публикувана през 2009 година и моментално предизвиква истински фурор, превръщайки се в бестселър. Романът се явява най-продаваната шведска книга за 2010 година и печели престижната награда "Swedish Booksellers Award" (2010 г.). Книгата е преведена на 35 езика и е с тираж над 4,5 милиона екземпляра. Освен това е отличена с германската награда "M-Pionier Preis" (2011 г.), датската "Audiobook Award" (2011 г.) и канадската "Escapades" (2012 г.). През 2013 година романът е екранизиран от режисьора Феликс Хернгрен, като едноименният филм се смята за един от най-големите успехи на шведското кино. "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна" е невероятно забавна и мъдра книга, в която Юнасон запознава читателите с озовалия се в старчески дом Алан Карлсон, който предприема бягство от там на връх стотния си рожден ден. Впоследствие героят е въвлечен в неочаквани и за самия него невероятни приключения, свързани с преследвания, бягства и подкуп. С тази забавна приказка за възрастни Юнас придобива наистина зашеметяващ успех. След това авторът се връща в Швеция, където започва работа над втория си роман. През 2013 той вече е факт. "Неграмотното момиче, което можеше да смята" е роман, който авторът пише с типичното си чувство за хумор, като и този път засяга доста социални теми, като една от основните е, че "глупостта не зависи от расата". В книгата Юнасон оплита реалност и фантазия във върволица от случки, коя от коя по чудати, като главен герой в тях е неграмотното чернокожо момиче Номбеко, което попада в камион за картофи заедно с краля и министър-председателя на Швеция и повлиява върху съдбините на планетата. Романът печели сърцата на читателите и на критиката и също придобива голям успех!

Към днешна дата Юнас Юнасон живее заедно със сина си на остров Готланд, където подготвя третия си роман.